БСП иска свобода в софтуерния код и защита на облака – не подкрепя закона за киберсигурността

Автор: Лъчезар Лисицов (снимка-архив: Авторът)



Парламентът одобри на първо четене изцяло новия Закон за киберсигурност. Нормативният документ цели да хармонизира българското с европейското законодателство в тази критична сфера на новото време.

Темата не предизвика сериозен дебат в пленарна зала. Изказвания направиха само трима депутати – всички от опозицията в лицето на БСП и ДПС. Ахмед Ахмедов от партията на Доган обяви, че те ще подкрепят закона, тъй като той е в хармония със съответната евродиректива.

Бургаският депутат от БСП Тодор Байчев обаче опонира на властта. Той припомни, че в комисиите техните депутати са гласували „въздържал се” и „против”, тъй като имали „възражения по философията на закона и неговата насоченост”.

Според Байчев цифровите системи улесняват работата на администрациите, но представляват и все по-сериозно предизвикателство за сигурността.
Със закона, предложен от Министерски съвет, не се решавали проблемите в пълен обем.

Тодор Байчев заяви още: „Киберсигурност трябва да осигури постигането на целите при гарантиране на сигурността на информацията в локалните работни станции, защита на преносната среда, защита на местата за съхраняване на данни и не на последно място - защита на облака. Технологичните решения в тези няколко опорни точки дават макрорамките и разликите между отделните архитектури на киберсигурност. В заключение мога да добавя, че така предложеният ни законопроект няма да произведе абсолютно никакво полезно действие, докато не се постави истинският въпрос – за прозрачността, независимостта и свободата в софтуерния код. Докато това нещо не се случи, ние няма да можем да говорим за каквато и да било киберсигурност. Предвид изказаното и изложеното мога само да добавя, че парламентарната група на Българската социалистическа партия ще се въздържи на първо четене от подкрепата за този законопроект.”

Иван Иванов от БСП също имаше критики. Той попита колко пари ще струват на бюджета новите правила и дали не се създава поредният неработещ орган. Иванов изрази недоволство, че Народното събрание и президентството не влизат в обхвата на законопроекта.

Иначе нормативният документ цели да уреди дейностите по организацията, управлението и контрола на киберсигурността. Определят се и националните и специализираните компетентни органи в областта, както и техните правомощия и функции.

Според законопроекта, управлението и организацията на системата за киберсигурност се осъществява от Министерския съвет. За целта той създава и администрира Съвет по киберсигурност и приема с решение Национална стратегия за киберсигурност и Национална  стратегия за мрежова и информационна сигурност.

Министър-председателят ще назначава национален координатор по киберсигурност по предложение на Съвета по сигурността към Министерския съвет.

В новия закон има и ред нови определения. Така например "компютърна услуга „в облак“ е цифрова услуга, която дава възможност за достъп до променлив по мащаб и еластичен набор от компютърни ресурси, които могат да бъдат ползвани съвместно".

На първо четене законът мина с 89 „за”, 12 „против” и 19 „въздържал се”.