Фиш със залепване - какви са проблемите и как да се защитим?

Източник: Правен свят

Българският законодател, в стремежа си да облекчи събираемостта на глобите, да облекчи администрацията и да разтовари съда, заедно с въведената необжалваемост на глобите до 50 лв,  е създал едно странно правно творение наречено Фиш за неправилно паркирано моторно превозно средство, издаден в отсъствие на нарушителя или просто "фиш със залепване". Също като "електронния фиш" той се явява изключение от общите правила за издаване на фиш. Необжалваемостта на глобите и на електронния фиш беше обявена за противоконституционна от Конституционния съд с решение № 1/2012 г. по к.д. №10/2011 г., а законовата уредба на фиша със залепване остана непроменена.

Издаването на фиш е едно съкратено административнонаказателно производство. То е уредено в алинеи 2 и 2а на чл. 39 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и допустимо основно при маловажни случаи на административни нарушения, предвидени в закон или нормативен указ, установени при извършването им, ако нарушителят не оспорва нарушението и е съгласен с административното наказание (глобата). Тогава на нарушителя се издава фиш. Тоест задължително е актосъставителят и нарушителят да са на местонарушението, самото нарушение да е установено на място, да няма спор относно извършването му, вината и размера на глобата. Това производство се отклонява от общите правила за административно наказване, които включват два етапа: установяване на административното нарушение, включващo съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и налагане на административно наказание, завършващo с издаването на Наказателно постановление (НП) от административно-наказващия орган. Върховният административен съд в своето тълкувателно решение №1/26.02.2014 г. по т.д. №1/2013 г. определя електронния фиш като "своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване." Това е относимо към всеки фиш въобще. По изключение, длъжностното лице установяващо нарушението се явява едновременно и наказващ орган.

От къде идват проблемите с фиша със залепване и електронния фиш?

И в двата случая  длъжностно лице или електронно устройство фиксират нарушението, но извършителят е неизвестен. Може да бъде открит само собственикът на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението. Тъй като админстративнонаказателната отговорност по принцип е лична (чл. 24, ал. 1 ЗАНН) се налага първо нарушителят да бъде установен. При електронния фиш това става като се поканва собственика да посочи, кой е управлявал (паркирал) въпросното МПС. Ако собственикът е управлявал (паркирал) сам или не посочи друго лице, му се съставя фиш. При фиша със залепване такава процедура не е разписана. Единствената възможност собственикът на автомобила да се защити е да възрази в 7 дневен срок от залепването на екземпляр от фиша (уведломление). Ако той не възрази или не плати глобата, фишът се смята за влязло в сила НП.

По интересно е какво се случва, ако собственикът възрази. Тогава, все едно фишът не е съществувал, трябва да му се издаде АУАН. Получава се малко като в играта "Тука има, тука нема". Ако не възрази – имаме започнало и приключило с НП администратвно производство, ако възрази – тепърва състявяме АУАН! Във всеки учебник по административен процес пише, че всяко административнонаказателно производство започва с издаване на АУАН? Излиза, че административнонаказателното производство не е и започвало?

Но, това е само началото!

За да състави АУАН органът трябва да издири собственика, да го покани да се яви за съставяне на акта. Трябва да не забрави да го попита дали той е паркирал МПС-то. Ако той не се яви и му бъде съставен акт в негово отсъствие без преди това да е установено, той ли е паркирал, това ще се яви съществено процесуално нарушение и издаденото впоследствие НП ще бъде отменено само на това основание. Като условие за съставяне на акт в отсъствие на нарушителя, ЗАНН изисква той да бъде известен (чл. 40, ал. 2). Ако пък собственикът не живее в същото населено място, където е извършено нарушението, актът трябва да му се връчва чрез администрацията по местоживеенето му. Всичко това се случва защото този вид акт е уреден на две места: в Закона за движение по пътищата – чл. 186, ал. 3 и в чл. 39 ЗАНН, където е общата уредба на фиша. Текстовете и философията им не са синхронизирани и в резултат се получава тази сложна конструкция. Много по удачно би било, ако се възприеме подходът, наложил се за електронния фиш след намесата на Конституционния съд – фишът със залепване да подлежи на обжалване по реда на чл. 189, ал. 8 ЗДвП – в 14 дневен срок по реда на ЗАНН, пред районния съд по местоизвършването на нарушението.

Каква е съдебната практика по въпроса?

Тази ситуация създава и противоречива съдебна практика. Повечето съдебни състави приемат, че фишът по чл. 186, ал. 3 ЗДвП не подлежи на обжалване пред съд, като правят извод за това от липсата на нормативен ред: Разпореждане № 9911 от 25.04.2017 г. по а.н.д. № 2303/2017 Г. на РС – Пловдив; Определение №2093 от 21.09.2017 г. по а.н.д. №3703/2017г. на РС – Бургас и др. Но, някои приемат, че от Решение № 1/2012 г. по к.д.№ 10/2011 г. на КС следва, че фишът по чл. 186, ал. 3 ЗДвП подлежи на самостоятелно обжалване: Решение №1098 от 23.06.2016 г. по а.н.д. №2639/2016 г. на РС – Пловдив. Трети състави приемат, че необжалваемостта на фиша противоречи на правото на ЕС или се явява нарушение на чл.6, ал.1 и чл.13 от ЕКПЧ защото по същество лишава гражданите от правото им да обжалват пред съд административен акт, приравнен на наказателно постановление: Решение №96 от 29.05.2013 г. по а.н.д. №132/2013 г. на РС – Севлиево и Решение №18 от 4.01.2018 г. по а.н.д. №5059/2017 г. на РС – Бургас. В последното решение е цитирано и решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 05.10.2017г. по делото Варадинов срещу България по сходен казус.  В решението си ЕСЧП възприема становището, че  е нарушено правото на достъп до съд като указва, че глобата по ЗДвП има възпиращи и наказателни, а не обезщетителни цели и следва да се приеме за "наказателно обвинение" по смисъла на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Достъпът до съд е елемент от "правото на съд" по чл. 6, § 1 ЕКПЧ и трябва да бъде гарантиран по отношение на всяко едно наказателно обвинение.

Как да се защитим?

Възможни са две линии на защита. Първата, да се съобразим с преобладаващата съдебна практика и да възразим срещу фиша пред административния орган. Да чакаме да ни издадат наказателно постановление, което да обжалваме в съда. Като тук сложната процедура създава условия за допускане на грешки от страна на административните органи, които да доведат на собствено основание до отмяна на наказателното постановление от съда. Например, органът да забрави да запита собственикът, кой е паркирал автомобила. Втората, да се позовем на  Решение № 1/2012 г. по к.д.№ 10/2011 г. на КС и на Решение на ЕСПЧ от 05.10.2017г. по делото Варадинов срещу България и да обжалваме фиша директно в съда. Макар и пряк, този път може да се окаже по-дълъг. Ако съдът не се съгласи с нас, ще прекрати делото и ще го прати на административния орган, където всичко ще започне от начало със съставяна на АУАН.