Г-н Борисов, не разбрахме - искрено ли плачете или искате да ви се махнат от главата?

Автор: Антония Чорева, снимка: Архив


Премиерът Бойко Борисов днес е рожденик и става на 59 г. Вчера обаче той изрече едни думи, които не се съвместяват нито с длъжността, която заема, нито  със страданията на родителите на децата с увреждания.

Някак си не е редно да се критикува рожденик. И опозицията днес ще мълчи, но човещината не може.

Вчера премиерът Бойко Борисов се обърна към родителите  на децата с увреждания, които години наред  протестират за повече права, за уредено законодателство, правилно разпределение на помощи и срещу липсата на съчувствие от страна на държавата.

На тези протести никога не се появява държавник и те винаги приключват с неистовите молби на протестиращите просто някой да дойде да ги чуе, след което си тръгват облени в сълзи. Самият Борисов също никога не е ходил.

Каква бе ситуацията вчера.

Борисов е в Измир на поредно си международно посещение, където се наложи да коментира изненадващата оставка на социалния министър Бисер Петков. Петков, ден по-рано заяви, че не можел да се справи с хората с уврежданията и поради това си тръгва. Вчера протестиращите, за кой ли пореден ден, реагираха в защита на министър Петков като го подкрепиха с думите, че е единственият, който води диалог с тях и ако го махнат, ще искат оставката на цялото правителство. Това накара Борисов бързо да го върне на поста.
Коментирайки казуса с оставката на министър Петков, премиерът изпусна и скандалната реплика: "Щом това е министърът, който на тях им харесва, да седнат да направят така, че тази тема да ми се махне от главата и на мене, и на всички вас".

Като журналист отразявам всички протести на родителите на деца с увреждания. Като постоиш няколко часа на подобно събитие, усещаш чувството на изоставеност, безнадеждност и безпомощност.

Но когато си премиер и коментираш една палатка пред парламента, която седи там вече две седмици без внимание с призив да му се махне от главата, първото, което ти идва наум, е: „Трябва да напусна България”. И именно заради това родителите на деца с увреждания се изнасят и с болните, и със здравите си деца, и търсят подкрепа от управниците на други държави.

Сълзи или досада

Само преди  два месеца премиерът Бойко Борисов рони сълзи в ефира на една телевизия, по която даваха лицето на протестите на тези родители - Красимира Обретенова.

Обретенова емигрира в Холандия, за да осигури по-добро бъдеще на детето си.

Този случай премиерът Борисов коментира така: „Кой е този ненормален администратор?! Защо тези хора ходят напред-назад (по вина на анонимния или неидентифициран администратор, б.а.), той не просто трябва да се уволни. Не може да ми го побере акълът. Гледах я, ревах като го гледам. Кой е този администратор, малко човечност няма ли. Какви са тези хора, заплати от държавата вземат. Малко човечност няма ли“.
Толкова за театъра по телевизията. Вчера същите тези хора и тяхната палатка се оказаха в ситуация, че пречат на спокойствието и европредседателството на цялата държава.

Едно не мога да разбера сега, съпоставяйки тези две реплики с отстояние от два месеца: премиерът плаче ли за родителите и техните проблеми или иска да му се махнат от главата?

Знаем, че речта на премиера често умишлено е проста, народна, по тодор-живковски  не чисто политическа, но случаят с „Да ни се махат от главата” не може да бъде подминат като изпусната между другото реплика на един премиер.
 Същите тези отчаяни хора вече бяха чули как един служител на социалното министерство преди години ги нарече „кухи лейки”, а сега пречат на главите на здравите ни управници.
А те се нуждаят от елементарно изслушване, съпричастност и уважение.

Затова на премиера пожелавам до следващия му рожден ден да е натрупал повече мъдрост и да се изявява не само като блестящ дипломат на външната сцена, но и като човек със сърце, което би трепнало, ако евентуално поспре пред палатката на родителите на децата с увреждания. Само веднъж. Това би им върнало вярата.