Проблемите на Слънчев бряг са заради това, че 20 години се бави законодателството за националните курорти

Автор: Георги РУСЧЕВ

-Г-н Табаков, на прага на сезон 2018 година сме и отново на дневен ред е темата със шумовото замърсяване. Какъв е правилният ход – да се запази настоящата ситуация, защото привлича туристите или да се търси баланс между интересите на различните таргет групи, почиващи в Слънчев бряг?

-Не отричам, че правила и регулация трябва да има, както и не смятам, че законите трябва да бъдат прилагани избирателно, създавайки предпоставки за корупция и усещане за безнаказаност. Ако някой си позволява да нарушава правилата, трябва да бъде санкциониран. Истината в случая е, че много трудно може да бъде постигнат баланс между различните интереси в Слънчев бряг. Хотелиерите искат спокойствие, собствениците на дискотеки и питейни заведения смятат, че държавата не трябва да пречи на хората, които са дошли да се забавляват.

Прави ми впечатление обаче, че никой не коментира въпроса за статута на националните курорти, с който доста сме се забавили във времето – с едни 20 години. Текстове относно статута на националните курорти, в които попада и Слънчев бряг, са заложени в нов проект за изменение на Закона за туризма, който ресорното министерство е публикувало за обществено обсъждане. В него са засегнати съществени неща - туристическа инфраструктура, управление на туристическите услуги, осигуряване на обществения ред, организация на движението, разполагаемите временни обекти, управление на туристическите дейности, шума и озвучаването на открити площи и по-бързо административно обслужване по отношение на категоризацията. На практика, докато статутът за националните курорти не бъде приет и всичко не се промени по съответния ред, ще си останем в ситуацията, в която правилата важат еднакво за Слънчев бряг и Лом или Червен бряг, например.

-Трябва ли плажните дискотеки да бъдат съборени, както настоява вицепремиерът, или това ще е грешка, защото са част от ДНК-то на курорта?

-Дали има незаконни строежи и незаконно одобрени схеми и категоризации на заведения на плаж "Слънчев бряг-юг", за който ме питате, ще каже прокуратурата. Не съм компетентен орган, че да се произнасям кое трябва бъде съборено и кое не. За ДНК не можем да говорим, тъй като през 1957 г., когато е бил създаван курорта, замисълът е бил съвсем различен. По-скоро в годините са настъпили промени в системата – за добро или лошо, което е повлияло на съвременния облик на Слънчев бряг и за мен тези обекти през последното десетилетие са неизменна част от него. Трудно ще върнем славата на курортния комплекс като рай за семейна ваканция, затова трябва да съобразим днешното търсене със съответното предлагане. Но е важно да се създадат условия за безпроблемна и нормална обстановка към днешна дата с внимателен подход.

-Ако отново бяхте част от екипа на Николина Ангелкова какво бихте я посъветвали?

Не ми се навлиза в хипотетични разсъждения. В момента изразявам позицията си на човек, идващ от туристическия бранш, общински съветник и председател на Комисията по туризъм към ОбС-Бургас. И тя е, че на високо институционално ниво нещата се случват бавно. Разколебан съм и в ефективността на органите, които допускат в началото или средата на летния сезон цялата държава да бъде строена в Слънчев бряг. Това кара хората да смятат, че през останалото време от годината се цикли на едно място.

-Какви са стъпките, които трябва да направим, за да привлечем по-висок клас туристи?

-Това е въпрос както на държавна и местна политика, така и на желание, и усилие от страна на бизнеса. Данните, които изнесе министерството за заетостта в 4-5 звездните хотели през изминалата година, не са лоши, но малко недостатъчни. През 2017 г. пренощувалите в обекти с 4 и 5 звезди са били над 3,7 млн., което е с 32 на сто повече спрямо 2014 г. За мен най-важната крачка за привличането на туристи във високия сегмент е подобряване на имиджа на страната, насърчаване на инвестициите, участие във форуми и договаряне с големите международни туроператори, които са и сред водещите инвеститори в сектора.