От какво е притеснен министър Красен Кралев? Заради лоялността му към едни хора от хазарта ли?

Автор: Станислав Найденов, Фрогнюз, снимка: Иван КОЛЕВ

Всичката Мара втасала, само не си я сресала… Та и министър Красен Кралев същото. Държавата ври и кипи заради милиардите за аеца в Белене, МВР се вмириса покрай Пелов, а той напира със съображения по предложените промени в Закона за хазарта от вицепремиера Валери Симеонов.

Много притеснен бил. И понеже напоследък газетите го забравиха, дал прес-конференция, на която обявил: „Не мога да скрия, че съм притеснен. Изключително добре разбирам моралните аргументи на вносителите на промените в закона (Закона за хазарта) и ги споделям. Но ми се струва, че нещата тук са много по-сложни, отколкото изглеждат на пръв поглед“.

Ще рече човек, че Кралев наистина милее за спорта и за държавното Тото. Но това е на пръв поглед и то от самолет.

Сценката с пресконференцията си има цел - да покаже лоялност пред едни хора.

Да видят те, че той е до тях и ще ги брани с всички средства. Защото, ако безпокойството му беше автентично, щеше да седне с Валери Симеонов и да сподели своите виждания. Можеше и решение някакво да намерят, което да е полезно не само за спорта, но и за всички граждани. Така се прави, когато си загрижен истински. Другото е пушилка.

За да изглежда аргументиран Кралев прави някакви сметки, от които излиза, че спортното министерство, сиреч Тотализатора, сиреч федерациите, сиреч българският спорт щели да загубят 2,8 – 3 млн лева от промените, ако се гласуват. Това, според него, било страшно много. Да оставим аритметиката на Кралев, която е доста спорна.

Нещата по принцип са съвсем други. Да почнем с това доколко Кралев разбира изключително добре моралните подбуди и дали не ги бърка с материалните.

Ключът от бараката не е в евентуална загуба на 2-3 милиона. Скрит е в проблемите, които Кралев втори мандат не иска да реши.

Ето само някои:

А/ Да създаде истински, а не формален контрол върху изразходването на средства за спорт.

Б/ Да промени модела с комисионните.

В/ Да започне истински реформи и вместо да се наливат пари в 80-90 федерации, те да се намалят до 60, а защо не и до 50. За 7-милионна държава това не е пожелание, а условие. Дори САЩ не издържат толкова спортове, колкото ние.

Ако направи само тези три неща ползите ще бъдат далеч над оплаквани преждевременно загуби. Ако и това му се вижда недостатъчно, да направи изложба – елитът ще му откупи картините и…  Но това в краен случай, щото и Лувъра чака…

Да се върнем към моралната страна, която Кралев така смело споменава. Ако я разбираше наистина, нямаше сън да го лови като вижда, че талончета се търкат, а казина и зали с автомати има досами училища, физкултурни салони, спортни площадки и стадиони.

Или може би министърът смята, че вместо да тренират децата трябва да „мечтаят“ за охолен живот с милиони от хазарт?

Без труд и усилия. А дали великите ни спортисти щяха да спечелят стотиците титли, ако търкаха картончета, вместо да тренират денонощно на предела на силите и волята? Това ли послание изпраща Кралев към обществото?

Държавното Тото бе бастисано за сметка на частните лотарии, игри и картончета с "безкористната" помощ на политици и висши държавни чиновници. Никой не го признава, но всички са наясно. Затова крокодилските сълзи на министъра няма да заблудят никого.

Ако някой ви говори колко е загрижен за всички, значи крои планове как да забогатее. Правило на Ръсел.

Кралев – притесненият.