Майстори от Странджа предават знанията си на млади архитекти и инженери

В селата Кости и Българи в община Царево се провеждат специални работилници, където занаятчиите показват на млади хора особеностите на традиционната архитектура, инструментите и техниките за работа. Така наречените “Срещи в Странджа” са серия от теренни проучвания в населените места в района, организирани от сдружение “Мещра – традиционни знания и занаяти”, съобщава БНТ.
Преди две години група млади архитекти и инженери за първи път посещават Странджа и остават влюбени в нейната красота. Решават да изследват и документират традиционните знания и занаятите, свързани с материалното и нематериално културно наследство.
„Обиколихме около 12 странджански села в търсене на майстори, които все още са запазили умения за тези традиционни строителни практики, и всъщност тогава открихме двама майстори – единият, който е в село Българи Йовно Йовнов и единият от село Кости Андон Загоров и решихме, че ще бъде много хубаво да направим такива работилници“, каза пред камерата на националната телевизия Ирина Аргирова.
Двете села са близо до Царево. Най-напред се срещаме с майстора от Българи, който обучава желаещите да се научат как се прави дървена облицовка, типична за Странджа.
Йовно Йовнов е израснал в село Българи, но живее в Царево. Учил се е на този занаят от стари майстори. Казва, че такава облицовка са правили най-вече на вторите етажи на къщите, където мазилката е от пръст и слама.
„Хората са слагали водачи и са облицовали с това дърво да предпазват един път от влага и един път от разрушаване на тая мазилка. И да поддържа температурата вътре в къщата, защото иначе вятърът прониква, а в Странджата както знаете е по-суров климат отколкото на Черноморието естествено“, обяснява Йовно Йовнов.
Вече почти няма къщи в село Българи с такава дървена облицовка.
Хората ги изоставиха, селото се изсели и тия почти се разрушиха, добавя майторът.
Той е един от последните в Странджа, който пази този занаят. Надява се, че той няма да изчезне, щом тези момичета и момчета са толкова ентусиазирани да го изучават.
Майсторът Андон Загоров от Кости пък реди покривите с турски керемиди. Казва, че знаеш ли правилата, после е лесно.
На въпроса дали има откъде да се намерят турски керемиди, той отговаря, че е пълно с такива понеже половината къщи паднаха и керемидите си стоят.
Турските керемиди са за предпочитане, тъй като лесно се намира къде е прокапал покривът.
„Хората се чудят, като изчезнеш ти, кой ще ни оправи? То, викам, няма нищо вечно“, добавя майсторът.
„Наблюдаваме, че част от собствениците за жалост не разбират какво богатство притежават и доста често съвременни материали използват и така се нарушава традиционният, автентичен облик, но пък други хора оценяват какво имат и се надявам все повече и повече хора да разбират богатството на традиционната къща“, каза Ирина Аргирова.
От Сдружение “Мещра” се надяват да открият още майстори, които са готови да предадат знанията си, за да не изчезнат традиционните занаяти.