Спомени от соца! Когато магазините бяха празни, а хладилниците - пълни

Източник: retro.bg

Празни магазини - дело държавно, пълни хладилници - дело народно, лично! Във времето на соца Негово величество хладилникът изпълняваше важна роля. Пълно негово Величество - мир в дома и тишина в страната! Това чудо се захранваше благодарение на личната инициатива, находчивост, труд и упоритост на соцчовека, когото комунистическите пропагандатори наричаха “малкия човек”. Имашe т.нар. ”почин”, ”самозадоволяване”. Онези, останалите по селата, крепяха ТКЗС-то и покрай него обработваха личното, а добитото отиваше за младите, ”отървали се” в градовете, за да понапълнят хладилника. Социалистическата държава предоставяше за обработка и ползване парцели от крайградските землища, където хората уплътняваха свободното си време в отглеждане на плодове и зеленчуци за т.нар. ”чушкопек” и огнището пред блока.

Но личната инициатива се разгръщаше с пълна сила във вилните зони. Парцели от 500 кв.м, които с готовност се предоставяха на желаещите. Там те упражняваха земеделие, градинарство, лозарство и бяха удовлетворени от сътворените благини - пълен хладилник.

Компартията, която се бореше срещу Капитализма, когато го победи, сложи ръка на Капитала и започна да се разпорежда с него по комунистически! Извърши национализация и колективизация на селското стопанство, пролетализира населението, превръщайки го в наемно-надничарско съсловие.

Държавният капитализъм приложи поголовна експлоатация, като труда заплащаше евтино и цените съответно определяше централно - ниски. Така всичко изгуби истинската си стойност - и хората, и стоките... Малки заплати плюс евтиния.

Докато строителството все пак създаде доста полезни и важни неща за България, то комунистическата пропаганда, с нейното двуличие да хвали т.нар. соцдействителност и да хули т.нар. ”гнил капитализъм”, претърпя пълен провал.

Сега все още се напъва все така двулично да изопачава днешната действителност и да събужда носталгия по доброто минало. Онова мило соцвреме, когато компартията биеше тъпана и водеше хорото, а народът, без да слуша музиката, играеше своята игра.

А морето! Всички ходехме на море! Да, и ние, учителите!

Сега младите ходят, и то по много морета... А ние - не!