Още три мита за изневярата: разбити!

Източник: cosmopolitan.bg

Много хора си мислят, че е по силите им да контролират „качеството на отношенията“ че от тях зависи на първо място ще е щастлив ли партньорът им и ще им изневерява ли.

Според специалистите това убеждение са опира на три мита. Нека ги разбием и спри да разглеждаш изневярата през тяхната призма. Това ще ти донесе единствено проблеми. Човешкият опит е много по-богат и разнообразен от представата ни за него.


Мит №1: „Изневярата идва, когато има проблем в отношенията“

И наистина, нима може да има изневяра в един щастлив брак? И нима изневярата не означава, че връзката ти не е успешна?

Понякога нещата не стоят съвсем така. Често изневеряващият партньор няма намерение да разваля връзката, нещо повече – тя му е скъпа.

В нашата култура е много трудно да приемем, че изневерите се случват и при щастливите двойки. Но, истината е, че няма връзка без никакви проблеми.

Изневерява ти, защото си по-голяма от него. Изневерява ти, защото изкарва по-малко пари от теб. Или пък имате различен социален статус... Списъкът е безкраен. А партньорът, на когото са забили нож в гърба, започва да се обвинява, дори до този момент да не е приемал дадени обстоятелства за проблем. Пита се: „Всичките тези години илюзия ли бяха? Връзката ни не беше ли щастлива?“

И въпреки че изневярата на пръв поглед е заради партньора, това невинаги е така Понякога става въпрос за проява на много дълбок личностен конфликт.

Съвременното схващане за отношенията предполага, че в един човек ние сме длъжни да намерим всичко: и емоции, и нежност, и сексуалност.

Древните гърци виждат това разцепление на потребностите в образите на Аполон (като разумна част) и Дионис (чувственият). Белгийският сексолог и психотерапевт Естер Парел разглежда тази дилема в книгата си The State of Affair: Rethinking Infidelity в контекста на партньорските отношения.

Ние можем едновременно да се стремим и към новото, и към стабилността. Пазим със зъби и нокти отношенията си с постоянния партньор и в същото време новите неща ни привличат.

Още три мита за изневярата: разбити!
Вътрешният ни Аполон – разумното и разсъдително начало, изисква постоянство, а вътрешният ни Дионис – остротата и разнообразието на преживяванията, чувственост. Това, че трябва да намерим всичко в един човек, е илюзия.

Различните чести на нашето Аз не могат едновременно да получават удовлетворение в брака. Това е болезнено, но такава е реалността на живота.

Някои се опитват да решат тази дилема в полигамните отношения, но този компромис има много подводни камъни.

„Полигамен съм, но жена ми не е наясно с този факт“ – това не е отворен брак.

От този мит следва вторият, който може да стане разрушаващ за този, на когото са изневерили.

Мит №2: „Изневеряват й, защото нещо не й достига“

Чувала ли си за вица за мъжа, който си загубил ключовете в гората, но ги търсил под светлините на уличната лампа, защото там е по-светло? Много често с това се занимава човек, който е разбрал за изневярата на партньора. Той първо започва да търси причината в себе си: „Отделях много малко време. Остарял съм. Не я задоволявам.“

Още три мита за изневярата: разбити!
Горчивата истина е там, че човек кривва наляво, безсъзнателно бунтувайки се против това, което цени най-много в партньора. Представи си жена, която има прекрасен мъж, две деца – семейството е преживяло много хубави и трудни моменти заедно. Тази жена безкрайно цени грижите и вниманието на половинката си. И в същото време тази негова подреденост и организация я потиска. Жената се влюбва в някакъв шлосер, който няма постоянна работа и е вятърничав.

Всеки наш приятел, любовник отразява нещо особено от самите нас. Понякога нещо, за което дори не сме подозирали.

Тя, разбира се, изпитва вина, но тази изневяра й помага да се почувства жива.

Мит №3: „Мъжките и женските изневери се различават по своята същност“

Мъжете изневеряват лесно и заради фън, а жените, едва когато почувстват емоционална връзка – това ни нашепва общественият стереотип. Истината е, че и мъжете, и жените имат и емоционални, и сексуални потребности.

Но, както знаем, обществото толерира, когато мъжът има стабилно семейство и връзка настрани, но сочи с пръст жената, която прави същото, задължавайки я да жертва сексуалните си интереси заради семейството.

Само че ролята на грижовна майка, която най-често избират жените, се оказва истински антиафродизиак.

Отговорността за другите й пречи да се фокусира върху собствените й желания.

Да примириш еротиката със сигурността и уюта – това не е проблем, подлежащ на решение, това е парадокс, с който трябва да се справиш. А как именно: с отказ или ограничение на желанията, с полигамни отношения, с открит брак... Всеки сам решава за себе си. И никой не може да вземе решението вместо теб.