Защо „Прощално” на Вапцаров е чалга хит с нацепена батка и защо не бива да ни смущава

Автор: Светлозария КИДЕРОВА


Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

Не, това не е онова стихотворение на Никола Вапцаров, посветено на „жена ми”, с което се прощава с нея. Интимният диалог, който води авторът със съпругата си, е една от запомнящите се и въздействащи творби на българския поет, но не и тук, не и сега.

И ако за някого до вчера това стихотворение беше олицетворение на смъртта и безсмъртието на баладичното, то днес е най-коментираният чалга хит.

Песента се казва „Табу”, певицата - Антонина. Може би за първи път я чувате. Всъщност не, тя има и още едно парче, което носи името „Шматка”, няма да казваме какво се пее в него..защото е ясно. Или поне се надяваме да е.

Темата е друга. Защо това изпълнение, ако може да бъде изобщо наречено така, ни смути. Помните ли последната фраза от кървавото писмо на Левски: „Времето е в нас и ние сме във времето”. За XXI век може би е по-подходящо тя да се измени и да бъде „Чалгата е в нас и ние сме във нея”. Това е.

Съдим певицата, че рецитира стихове на Вапцаров на фона на ориенталски ритми, съдим я, че онзи „прощалник” в клипа е нацепена батка, съдим я, че е превърнала онази съкровено-героична интимност между автора и любимата му в порнографски действия, разголено дупе и силиконови цици, в еротично облизване на пръсти, докато тя „пее” любовната изповед на българския поет.

Чалгата не е модерна от вчера, от миналата година или от миналия век.

Нима не помним началото на турбофолка през 90-те години, когато "Само да те гепна, дънките шти цепна", "Камъните падат, падат от небето", „О, тигре, тигре” или пък „Я, елате, пиленца при батко” бяха песните, които звучаха от всеки прозорец, от всяка кола, от всяка кръчма и дискотека? С чалга сме закърмени, поне нашето поколение, това от последното десетилетие на миналия век. Чалгата е в нас и ние сме в нея.  И това е факт, много преди тази Антонина да запее Вапцаров.

Утре друга някоя като Антония ще пропее епопея на Ботев или Вазов. Това ще стане и не бива да ни смущава, впрочем показно - в търсене на авторски права и призиви институциите да се самосезират. Защото е факт, че децата ни  учат песните на Цеца в учебниците, а тя гордо отсича:”Поласкана съм, но имам и по-хубави песни”…

Тзи Антонина си направи истински черен, но успешен пиар и тези, които не я бяха чували, сега много добре знаят коя е, а и чуха класическия текст  на Вапцаров, изтръгнат от дълбините на изстрадалата му в затвора душа. В часовете по литература едва ли щяха да се сетят да го прочетат, но като пуснат Ю туб – със сигурност ще преповторят.

През 2015 година една хип-хоп банда, наречена „Проект Зората” записа рап парче с текст от друго стихотворение на Никола Вапцаров – „Песен за човека”. Да, там се пее рап, да, там няма интимност, порно, голата…Ама защо не беше проблем, че се посяга на българската поезия, защо не беше проблем, че са осквернени слова, дамгосали сърцето на поета, който „попаднал в затвора и станал човек”. Тогава не беше проблем, сега, когато е чалга песен е.

Отговорът го намерихте, нали?

Не можем да се преборим с чалга манталитета, който е пуснал  дълбоки корени и отдавна е преминал границата между еротиката и порнографията.  Не можем и сигурно никога няма да успеем да се откъснем от този „феномен”, който взриви и музикалния и социалния свят на българина,  някак си гротескно отразяващ възходи и падения, емоции, лутане, любовни трепети, съдба... Затова колкото и да ни се иска изразът шедьовър „Когато се наситя да те гледам – ще те целуна и ще си отида” да  откъснем от чалгата, това няма да стане, защото тя е в нас и ние сме в нея….от десетилетия.

И така. Заредете салфетки, ръцете горе - да сочат тавана. И да живеят министърът на културата, министърът на образованието и на кючека!