Заплатите са икономика, а пенсиите са политика

Източник: standartnews.com

- Госпожо Николова, доколко е възможно за 4 години средната работна заплата у нас да стане 1500 лв.?
- Като се вземат предвид тенденциите от последните години, 1500 лева средна работна заплата е напълно възможно да се постигне за срок от 4 години. Условието е икономиката да расте с приличен темп от няколко процента през следващите години. 2016 г. приключи с 900 и нещо лева средна работна заплата. Ако предвидим тя да расте с 10% на година, сметките излизат. Въпросът е дали този икономически растеж с 3,5%, който имахме през миналата година, ще се запази. Все пак и от ГЕРБ, които залагат 1500 лв. средна заплата в предизборната си програма, са условни в тези обещания, казвайки, че икономиката трябва да продължи да расте със сходни темпове.

- Доколко икономическият растеж у нас в голяма степен ще зависи от ситуацията в Европейския съюз като цяло?
- Това, което се вижда през последните 2-3 години, е, че България много близко следва  икономическия цикъл на останалата част от ЕС.

С други думи, ако няма сериозен обрат и шок в икономиката на съюза и на еврозоната, няма причина ние да не продължим да растем с такъв темп. Разбира се, има и вътрешни ограничения, вътрешни рискови фактори. Например, ако имаме нова политическа криза като тази преди 2 години, т.е. дълъг период на липса на редовно правителство, смяна на поредни кабинети, предсрочни избори, тогава очевидно ще имаме негативен ефект върху инвестициите, съответно ще има и забавяне на икономическия растеж. Но ако тези темпове се запазят, няма проблем заплатите да  продължат да растат. Особено като се отчита фактът, че в момента сме в една ситуация на все по-остър недостиг на кадри.

Това означава, че най-вероятно фирмите във все повече отрасли ще се съревновават още по-интензивно за тези качествени хора, които са на пазара на труда. В това съревнование може да се очаква резултатът да бъде и по-високи заплати. Защото и в момента в някои отрасли шансът да привлечеш квалифицирани кадри е като ги откраднеш от друга фирма, както в IT сектора, примерно. Там свободната работна ръка реално е близка до нулата, като се изключат неколкостотин студенти, които завършват всяка година. Тази надпревара вече тече и в още няколко сектора като аутсорсинга и някои бизнес услуги в големите градове.

В ръста на заплатите няма нищо лошо, защото това е част от процеса на догонване на средноевропейския стандарт на живот. Ако нашата икономика расте с по-висок темп от средния за ЕС, което се случва през последните две-три години, съответно и заплатите ще се вдигат с по-голям процент спрямо останалите страни в съюза.

- А как стоят нещата с пенсиите, където също върви надпревара между партиите с колко могат да ги вдигнат?
- За съжаление пенсиите в България са изцяло политическо решение. Там вече въпросът е много по-различен. Пенсиите могат да бъдат направени точно толкова, колкото съответното правителство на власт реши. Там разходопокривната система е банкрутирала, т.е. тя има огромен дефицит от около 50%. В момента половината от пенсиите идват от другите данъци, т.е. там няма такава зависимост от приходите от осигуровки.
С други думи, за разлика от заплатите, пенсиите не са обвързани с цялостното икономическо състояние. Разбира се, ако икономиката върви добре, особено ако светлата й част се разраства, това означава и повече приходи в НОИ. Като цяло обаче връзката между приходите и нивата на пенсиите не е толкова пряка. Така че партиите могат да си обявяват всякаква минимална, максимална или средна пенсия. За съжаление така тази сфера ще е  изцяло в полето на действие на политиците и ще бъде техен лост за влияние. Затова и конкуренцията кой ще обещае най-много е най-силна.

- Според проучване на КНСБ обаче всеки втори пенсионер живее в мизерия, а 2250 лв. са нужни на 4-членно семейство, за да води нормален живот. Как бихте коментирали тези данни?
- Методологията на КНСБ не е международно призната. Има официална статистика и методология на Евростат, която се използва и от националната статистика за оценка на това колко са бедните хора в една страна. Предпочитам да гледам нея и мисля, че тя е много по-меродавна. Според нея бедните в България са 20 процента. Това са относително бедни, т.е. те са доста по-бедни от средните доходи в едно общество. Тук не говорим за абсолютна бедност, каквато има в Африка, хора, които имат под 1 долар на ден. Тук говорим за хора, чийто доход е под 60% от т.нар. медианен доход. Иначе броят на българите с материални лишения също рязко спада през последната година, което се дължи и на променения начин, по който се провеждат анкетите в България на Евростат. Там са добавили и едни контролни въпроси - например, ако човек си ходи на вилата през лятото, това вече се брои за почивка.

Иначе е безспорен факт, че в българското общество има много голямо неравенство. В това отношение ние сме четвърти в Европа заедно с Гърция, Румъния и балтийските страни.

Проблемът е, че докато едни региони се развиват и доходите на жителите им растат с относително висок темп, други като цяло почти не помръдват. Пенсионерите за съжаление са във втората група. Т.е. те са големият контингент при бедните, при хората с материални лишения.

Съответно пенсионерите са много податливи на такъв тип политически заигравания.

- Защо се получи тази ножица в доходите на българи и румънци. Заплатите в северната ни съседка растат с 13% на година и доходите им вече са с 40 на сто по-високи от нашите?
- През последните няколко години Румъния ни превъзхожда в темпа на икономически растеж, а това се отразява и на заплатите. Нашият растеж на заплатите е около 7% през  миналата година при ръст на икономиката от 3,5%. В Румъния при 6% икономически растеж грубо има и съответно 10% ръст на заплати.

Румънците вече се дават като успешен пример за цяла Европа, включително и заради много по-декларираната и успешна борба с корупцията, което води и до привличането на много повече инвестиции от нас в последните години. Допреди кризата беше обратното. Те обаче бързо успяха да дръпнат.

- Родните работодатели настояха да бъде въведено еврото още преди българското председателство на Съвета на ЕС. Възможно ли е това?
- Не, няма как да стане. И формално, и процедурно няма как да се случи. Ние трябва да имаме поне две години в т. нар. чакалня за еврото, както е известен валутно-курсовият обменен механизъм тт (ERM II). Дори и да си останем с валутния борд, ние трябва да престоим две години вътре. Решението да влезеш в "чакалнята" всъщност няма ясен критерий. Затова то е по-скоро политическо, а към момента няма знак, че еврозоната иска да се разраства към България или някъде другаде. Това няма да се случи не само до българското председателство през 2018 г, но и още поне 2-4 години напред. Не мисля, че това скоро ще влезе в дневния ред на ЕС.

Може да се получи като с Шенген. По същия начин безкрайно да ни отлагат, включително и заради това, че имаме много дъски за дялане, меко казано, в съдебната реформа, корупцията и защитата на границите.

Снимка: regal.bg