Ето я созополската роза на ветровете

Опознаването на силата и посоката на ветровете е било от решаващо значение за мореплаването. На „морските“ народи и на дръзкото моряшко съсловие човечеството дължи много от своите открития и реални богатства, но също някои от най-забележителните си митове и приключенски разкази. В древните разкази ветровете са уподобявани на божества и хора, надарявани с характер, менящи се настроения и склонност към изненади.

Умението да се използва попътната сила на ветровете е било високо ценено изкуство, особено когато става дума за Западното черноморско крайбрежие, спечелило си слава на един от трудните за корабоплаване райони. Много от нашите крайморски градове още преди векове разработват своя „роза на ветровете“, която откроява и свързва в алегорично изображение основните въздушни движения в района. Съцветието от ветрове във всяка „роза“ показва колко силно крайбрежието на Созопол, Несебър, Поморие или Ахтопол се влияе не само от глобални географски ориентири, но и от взаимодействието с най-близките планини и долини.  
  
Опознаването и включването на ветровете в измеренията на местната морска култура личи най-добре във формираните им названия. Сред издирените четиринайсет имена на местни ветрове, които учени от БАН са записали от стари созополски моряци и рибари, виждаме думи от латински, италиански (венециански и генуезки), левантински (източносредиземноморски) и гръцки произход. Северният вятър е назоваван Драмудана или Воряс, вятърът от северно-североизточна посока е Грео-Драмудана, от североизток – Греос, от източно-североизточна посока – Грео-Леванди. Източният вятър е наричан Леванди, вятърът от източно-югоизточна посока – Сереко-Леванди, югоизточният – Сереко, юг-югоизточният – Острия. Южният вятър наричат Лодоз или Нотя, юг-югозападният – Ксостис, югозападният – Харби, а западно-югозападният – Буненти. Вятърът от запад пък носи името Маистро, а северозападният – Маистро-Драмудана. Тези позабравени имена на ветрове все още могат да се чуят от най-старите моряци и рибари из целия бургаски залив. А волните обитатели на Циганския пристан (Ченгене скеля) край Бургас дори поискаха улиците в тяхното рибарско селище да носят имената на ветровете.

Освен, че показват как са били „опитомени“ местните ветрове, имената им подсказват и връзката им с левантинското мореплаване, а созополската „роза на ветровете“ обрисуват като забележителна част от средиземноморската култура и цивилизация. Точно тази връзка прави имената на ветровете част от нематериалното културно наследство на черноморските градове, а запазването им е въпрос на съхраняване на местната мореплавателна култура като част от собствената история и традиции.
Идеята да се свърже созополската „роза на ветровете“ с новата карта на Община Созопол за сезон 2018 г. е на Геопан – Бургас. Възстановяването на имената е осъществено въз основа на публикуван изследователски материал със сведения за местните ветрове. Графичната възстановка е направена върху основата на централната „роза на ветровете на Черно море“, изобразена през 1559 г. в картата на португалския кралски картограф Диого Хомем, която днес се съхранява във Френската национална библиотека в Париж.

Тази връзка на Созопол със средиземноморския свят ще бъде напомнена на участниците в 17-тата международна конференция по ГИС и картография, която се открива на 18 юни в Созопол, когато всеки от тях ще получи екземпляр от съвременната карта на Созопол с изображение на созополската „роза на ветровете“.