Сами с Тодор Колев! Родителите на деца с увреждания се молиха и викаха, но ни Борисов, ни евродепутати ги чуха (СНИМКИ)

Автор: Антония Чорева, снимки: Авторът


С емоционалната и тъжна песен на Тодор Колев – „Самотният човек“, така си останаха под силните обедни лъчи на слънцето, облечени в черни тениски, родителите на деца с увреждания, които преминаха през целия център на София в траурно шествие, за да ги чуе властта.

Три часа стояха, вървяха. Никой не ги чу! Никой не излезе.

6-ият Национален протест на родителите на деца с увреждания започна в 11.00 часа пред Министерски съвет. Там, където премиерът Бойко Борисов се разплака час по-рано за трудностите на майката Красимира Обретенова, която е лицето на тези протести и на тези родители. Гледал сутринта трудностите й пред телевизията.



Под прозорците на премиера родителите започнаха протеста си с викове към него – да излезе при тях. Не се появи никой. И премиерът не излезе.

Протестиращите казаха три тежки изречения: Че няма да се молят на държавата. Че не искат пари. Че съжаляват, че са са противници, а не съюзници, че искат да бъдт съюзници, но не става. И тръгнаха към НДК, обявяйки, че след като премиерът не излиза да се срещне с тях, се надяват евродепутатите да го направят. А днес в НДК се провежда Среща на високо равнище на социални експерти, евродепутати и политици от Европейския съюз.

Вървяха близо час до НДК, бутайки инвалидните колички на децата си.



Минаха през Витошка – най-лъскавата улица в София, пълна с кафета. Заради хубавото време – пълна с хора. Кафетата пълни, пейките пълни, един не ги попита кои са и каква е каузата им, но всички ги снимаха.

От всички маси се подаваха телефони, които снимаха вървящото шествие, облечено в черно и бутащо инвалидна количка със скелет най-отпред, носещо и некролог и огромен черен кръст.



Имаше и едно такси, което не видя тези 200 човека, облечени в черно и мина през тях, докато полицаите не го спряха. 



Стигнаха до НДК и си пуснаха музика – Първо „Алелуя“, а после „Самотният човек“ на Тодор Колев.

„Самотният човек мъкне вехотото си одеало…
Има дом и топла супа, но е затворен в него…
Той може чакъл да яде, но няма да се моли…
С чиста риза, но в тълпата се изгубва…“

На площада имаше и микрофон. За евродепутатите, които трябваше да излязат.

На него се изказаха няколко от протестиращите.

Те започнаха със сила – „Няма да се молим за мизерни пари“.

После обаче дойде ядът: „Не сме хора втора ръка. Прокудени сме от държавата. Прогонени сме.
Напускаме държавата, за да намерим по-социална държава, в която да гледаме децата си. Напускаме с целите си смейства – двама родители и още едно здраво дете заради едно болно дете. Заминавам.“ 

Чу се и „Молим ви да ни видите евродепутати“ и заключението „Явно сме обречени да сме невидими“. Майките пак се сетиха за премиера -  и на него се помолиха да ги види – „За пореден път не излязохте, това е неуважение за пореден път“.

Стигнаха до отчаяние: „За 3 години 6-ти Национален протест. Не сме чути и няма да бъдем чути“.
На микрофона се появи и малко подкрепа – от чужденка, за съжаление не евродепутат, която говореше на немски език и каза, че е с тях. Появи се и млада руса жена, която каза, че винаги ще бъде с тях, на всеки протест.

На микрофона се каза и единствената надежда в днешния ден – евродепутатите. Но зад оградата около НДК остана празно. Тук-таме минаваха някои официално облечени лица в костюми.

И когато протестът стигна своя край, а болните деца започнаха да плачат, ядът, че никой не е излязъл се засили.

И протестиращите започнаха да викат на преминаващите – „Елате!. Вижте какво пише на плакатите ни. Обърнете се“

Стигна се и до заплахи: „Трябва нещо друго. Камъни, прашки, чупене!“

И накрая един млад мъж излезе от НДК с костюм, всички го гледаха как се приближава до микрофона, а той каза: „Аз съм Димитър Иванов, доброволец, работя за европредседателството, но съм на ваша страна“. Стажант, обикновен стажант, за който всички се надяваха, че е евродепутат.



И когато никой не дойде, пуснаха черните си балони и небето над НДК стана черно.  

Това е! тръгнаха си и си пожелаха „никога повече да не се виждат на протести“.