Май трябваше да дадем Желяз на Америка. Вижте защо*

Автор: Божидар БОЖКОВ

Емил Джасим, който никога не се е славил с острота на мисълта, съобщи вчера (но за около десетина минути - после го светнаха каква глупост е направил, та го изтри), че Желяз от Добрич, спрямо когото Америка реши да прилага екстериториалност на законодателството си, хората го подкрепяха, а медиите от посолството с радост го връчваха в ръцете на Големия брат, понеже щом Братът поиска някой, той трябва да му бъде връчен с радост, бил всъщност член на „Да, България“. Тоест, на партията, създадена от посолството.

В публикацията си Джасим ехидничеше към всички, които подкрепиха Желяз: Напразно го подкрепяте, защото не е вашия човек. А също: напразно медиите от посолството не го подкрепят, защото пък е техния човек.

Публикацията на Джасим всъщност обяснява защо изданията на посолството действително изведнъж дадоха заден, а Иван Бедров, който в първия ден рупорно обясняваше колко са прости българите, щом защитават някакъв си Желяз, тутакси спря да ехидничи и млъкна по темата.



„Капитал“, „Дневник“ и „Клуб Z“, които щастливо разясняваха как той няма начин да не бъде даден на американците, почнаха да замитат случая под чергата. Просто в един момент се оказа, че Америка е поискала един от своите. И като нищо щеше да си го получи, а този „един от своите“ щеше да има чудния късмет да види и по-грозното лице на либерализма, проповядван от партията, на която е член.

Впрочем, след като се знае вече, че Желяз е от най-проамериканската партия в България, въобще не изглежда да е толкова правдоподобно обяснението му, че „случайно“ бил почнал работа в онази американска компания, заради която му се изсипаха всичките проблеми.

*Позицията е от Стената на журналиста Божидар Божков, заглавието е на редакцията