Само във Флагман! Знаете ли коя е майката на един велик учен от Бургас, асистент и приятел на Айнщайн (СНИМКИ)

Автор: Митко ИВАНОВ, снимки: Личен архив

Тя завършва дентална медицина в Прага в началото на XX век, което я превръща в първата жена с такава специалност в България!

През 1901 г. се ражда световен капацитет на теоретичната физика, асистент и приятел на Айнщайн - Рашко Зайков в Бургас. Безкрайно интересни са перипетиите в живота му, както и висотата на научните му постижения. И това е оценено в България (частично), но най-вече по света от светила на човешкия ум като Макс Борн, Макс Планк, от председателя на Римската академия на науките проф. Тулио Леви Чивита и най-вече от Алберт Айнщайн.

Ние обаче ще се опитаме да „прочетем“ неговия славен живот през погледа на една щастлива майка (ВИЖ ТУК анонсът ни за новата рубрика в Ретро Бургас). Славка Зайкова е потомка на стара възрожденска фамилия от Копривщица. Омъжва се веднага след завършване на престижната Държавна девическа гимназия – Пловдив, около 1899 г. Съпругът й Гавраил пък е учил лесоинженерство в Полша, а при завръщането си в родината става първият български инженер – лесовъд. Най-вероятно веднага след това семейството се заселва в Бургас – тук вече е омъжена сестрата на Славка.


Зъболекарски инструмент от края на 19. век

Още първият ден на белия свят на първородния син Рашко (роден през 1901 г.) е белязан с любопитен куриоз – според регистъра на новородените на тази дата в Бургас – 10. 12. 1901 г. се е родила... Рашка Гавраилова [Зайкова]!


Детайл от Регистър на Община Бургас, 1901 г. Публикува се за първи път.

Едва ли обаче двамата родители са подозирали, че първородният им син е надарен с такива умствени способности. Един ден, докато се разхожда с бебето си в градската градина (първообраза на Булеварда, днешната Морска градина), към Славка се приближава мъж с широкопола шапка и моли да пипне главата на детето. Оказва се, че е италиански учен, който измерва с педя черепа на малкия Рашко (според тогавашните модни научни теории) и с уважение заявява: "Госпожо, Вие сте майка на гений!" Тази история беше разказана пред нас от неговата дъщеря Виолета Рашкова Зайкова.


Градската градина около 1902 г.


Проф. Рашко Зайков с дъщеря си Виолета и проф. Никола Калицин през 1955 г.

Семейството остава в Бургас поне 8 г. Виолета е категорична, че дядо й Рашко е учил първо отделение в гръцко училище в града.

Още през 1906 г. Гръцкото училище в Бургас е отнето от българите, в отговор на насилията на гръцките андарти в Македония. Следователно Рашко е учил или в гръцката забавачница, каквато е съществувала в Бургас, или в училище „Хан Крум“, както е прекръстено гръцкото училище след отнемането му от българите.


Бившето Гръцко училище в Бургас (в дясно) и Гръцката църква през 1908 г. Снимка на Л. Юруков. Публикува се за първи път.

Скоро се ражда и вторият им син. Съпругът, широко скроен за епохата мъж, се обръща към Славка с въпрос:

„Коя своя мечта не успя да осъществиш?“

„Да уча висше образование!“ – е отговорът.

И Гавраил пуска младата си съпруга в чужбина през 1907 г. Тя учи дентална медицина в Прага (в началото на XX век), което я превръща в първата жена с такава специалност в България! (само 3-4 г. преди това друг известен бургазлия демонстрира на града и на България същата „широка кройка“ и пуска съпругата си Жени Божилова-Патева да учи сама в Западна Европа; за Жени Патева и съпруга й ще разкажем в друг наш очерк).

Работата на Гавраил принуждава семейството да се мести от град на град и така много от седемте деца са родени на различни места. На 14-годишна възраст Рашко (вероятно семейството вече живее в София) изпраща документите си във военен колеж в Австро-Унгария, където е единственият кандидат – дете на цивилни родители. Въпреки това Зайков не само е приет в колежа, но получава и специална стипендия. В края на първата учебна година посланикът на Австро-Унгария изпраща файтон, който да доведе г-жа Зайкова в посолството. Славка е силно притеснена докато разбира, че височайшата покана е за да бъде поздравена за отличния успех на сина й!

Военният режим в колежа обаче не допада на младежа и той се връща в къщи, преди да започне втората учебна година. След няколко години заминава като студент за Германия.

През 1925 г. и 1926 г. Славка отново има поводи за гордост. Рашко вече чете лекции в Роберт Колеж в Цариград. Айнщайн, силно впечатлен от младежа, му издейства тригодишна стажантска стипендия от Хумболтовата фондация - първата такава стипендия, дадена на българин. Геният на относителността не пропуска да поздрави в писмата си майката на българина, комуто предвещава бляскава научна кариера. Славка научава, че заварената дъщеря на Айнщайн - Марго се увлича по българската бродерия и двете разменят поредица писма и схеми за модели.

Сестрите на Р. Зайков си спомнят, че майка им е ходела с писмата на великия учен в чантата си, когато й се налагало да тропа на различни врати, за да доказва, че синът й е оценен от най-големите умове на планетата...

Кореспонденцията между Айнщайн и Зайков прекъсва в годините на Втората световна война. Запалителна бомба уцелва при бомбардировка къщата на българския физик през 1943 г. Под развалините остават и писмата на Айнщайн.

За съжаление гордата майка е била свидетел, че синът й упорито е издирван и "викан за справка" от съветското командване в София (поради научната му кариера в Германия). Веднъж престоял в ареста три денонощия, а после упорито отказвал да каже на близките си за какво са го разпитвали. Новата власт отказва на дъщеря му

Виолета (внучка на Славка) да учи в английската гимназия. Интересна е и историята със забавения му избор за професор поради активна съпротива на някои среди от БАН. За
щастие в деня на едно от заседанията се връща от Италия акад. Н. Бонев, който казва:

"На аерогарата в Рим ме изпрати председателят на Римската академия на науките проф. Тулио Леви Чивита. Той ме попита какво е станало с Рашко Зайков, един много способен български физик, с който си кореспондирал, но от 1944 г. няма никакви известия. Помоли ме, ако Зайков е жив, да предам искрените му почитания, ако е починал - да предам съболезнования на близките му".

Славка си отива от този свят през 1965 г., а проф. Рашо Зайков – през 1982 г.


Проф. Рашо Зайков

(ползвани са откъси от изследването „Приносът на проф. Рашко Зайков за развитието на теоретичната физика в България“ от Милен Замфиров и Петър Гецов, както и спомени на дъщеря му Виолета Рашкова Зайкова и на племенницата му Атанаска Лингурска, за което им благодарим!)


Шарж на Зайков от неизвестен художник
В категории: Ретро Флагман