Иска ми се да вярвам, че от Запад се отнасят с разбиране за позицията ни към Русия

Автор: Лъчезар Лисицов (снимка: Авторът)


Ангел Найденов е на 59 г. Политик с огромен опит. Бивш кмет на Димитровград и екс областен управител на Хасково. Бивш депутат от БСП в четири парламента. Министър на отбраната в правителството на Пламен Орешарски. В момента е директор на неправителствения и непартиен Център за изследване на отбраната и сигурността (ЦИОС). Член е на Националния съвет на БСП. Потърсихме го за мнение за решението на правителството да не експулсира руски дипломати. Г-н Найденов уточни, че позицията му е лична - като директор на ЦИОС, а не като представител на БСП.

- Г-н Найденов, как оценявате позицията на българското правителство да не експулсираме руски дипломати?
- Аз го казах и преди заседанието на Съвета по сигурността. Сега резултатите от това заседание ми дават основание да кажа, че позицията на България и на българското правителство към този момент е умерена, достатъчно балансирана и достатъчно обоснована. Има основание в заявлението на премиера, че трябва да запази отворени комуникационни канали както с Русия, така и, разбира се, със страните - членки на Европейския съюз. Още повече в качеството си на страна – председател на Съвета на ЕС. Всъщност, България на заседанието на съвета е заявила своята позиция, която към този момент е на солидарност с Великобритания и с останалите членки, които се присъединиха към предприемането на определени мерки. Но за да предприемем конкретни мерки, повече от тези, които към този момент сме предприели, са необходими ясни, недвусмислени и категорични доказателства.

- А според Вас Западът как гледа на нашата позиция? Имам предвид основните държави – Великобритания, САЩ, Германия, Франция. Те как оценяват нашето поведение?
- Откровено казано, нямам представа как гледат и как възприемат българската позиция. Иска ми се да вярвам, че се отнасят с разбиране. Още повече – пак казвам, ние сме заявили своята политическа позиция и тя е в израз на солидарност с Великобритания. Нека все пак да кажем, че от страните – членки на Европейския съюз, девет държави не са пристъпили към експулсиране на дипломати, каквото е поведението и действието на останалата част страни - членки на ЕС. Четири не са пристъпили включително към викане на своите посланици за консултации.
Мисля, че когато позицията е аргументирана и обоснована, всички страни се отнасят с разбиране. Възможно е да има недоволни от позицията на България, но в крайна сметка ние следваме своето собствено разбиране. Още повече, пак подчертавам, особената роля на България в качеството си на председател на Съвета на ЕС. Всъщност, нека да кажем, че вероятно има и причини от вътрешно-политически характер, които предполагат по-умереното отношение и поведение на правителството и това са различията в самата коалиция. Иска ми се да вярвам и че позицията на БСП в някаква степен също играе роля за определяне на поведението и съответно мерките, които предприема или от които се въздържа българското правителство.
Нека да очертаем и по-широкия поглед към тази ситуация. Тя вън от всякакво съмнение е безпрецедентна по своя характер. Без значение какво е определението, към което ще се придържаме - за дипломатическа война или нова фаза в студената война, която е факт от доста дълго време, имаме наистина безпрецедентна ситуация. Няма случай като този, в който толкова много страни пристъпват към експулсиране на дипломати. Вярно е, че експулсирането е част от дипломатическата и политическата практика, не датира от ново време, но наистина нямаме такъв случай на предприети мерки от толкова много страни.

- Корнелия Нинова поздрави премиера за взетата позиция, докато Цветан Цветанов изглеждаше разочарован. Как тълкувате тази ситуация, тя е много любопитна?
- Нямам представа за аргументите на Цветанов. Той в случая играе ролята на ястреб, в някаква степен, за външно-политическа употреба. Що се отнася до позицията, изразена от Корнелия Нинова, тя има основание и аз казах, че споделям това разбиране като отношение към позицията на българското правителство. Вижте, винаги в подобни случаи, в които се решава какво да се предприеме (имам предвид тогава, когато става дума за покушение, опит за покушение, употреба на химически вещества), тегне призракът на Иракската война – на събитията от 2003 г. Тогава, когато също войната започна с твърденията за наличието на химически оръжия и компоненти на територията на Ирак и съответно заплахата, която представлява в този смисъл режимът на Саддам Хюсеин. Което на практика се оказа невярно. Имаше заключение на британска парламентарна комисия, съответно британският премиер Тони Блеър се извини. Така че когато се предприемат конкретните стъпки, освен политическата позиция, по отношение на тези мерки трябва да има достатъчно ясни доказателства. Моето разбиране е, че ако българското правителство пристъпи към други мерки, различни от тези, които към този момент са предприети, ще сбърка.

- Като военен министър Вие казахте, че Русия прави провокации спрямо въздушното ни пространство. Дали нещо се е променило оттогава, каква информация имате?
- Не искам да се връщам към това време. И изобщо не ставаше дума за въздушното ни пространство, но нека да оставим това на миналото. Не съм коментирал нарушения на въздушното пространство, защото такива е нямало.

- До каква степен България е обект на интерес за руското разузнаване?
- Ще бъдем в ролята на пълни наивници, ако смятаме, че по отношение на България няма интерес на руските служби и конкретно на руското разузнаване. Това, впрочем, се съдържа в годишните доклади и за състоянието на националната сигурност, и в някаква степен в доклада за състоянието на отбраната и на въоръжените сили, в частта от анализа на средата за сигурност. Така че подобни заключения при всички случаи почиват и на определени основания, които са представени от българските служби. Впрочем, едва ли само от страна на руските служби се проявява интерес към България и към българските позиции.

- А до каква степен България успява да се противопостави на интересите на руското разузнаване?
- Не знам, трудно ми е да отговоря. Това са въпроси, отговорите на които знаят представителите на българските служби – на контраразузнаването, на Съвета по сигурност. Трудно ми е да кажа.

- Питам Ви като бивш военен министър, имал досег с част от службите – в случая военните.
- Мисля, че дадох отговора си…

- Корнелия Нинова поиска българското правителство да бъде посредник между ЕС и Русия. Това може ли да стане?
- Посредническа роля от страна на България в отношенията между Русия и лидерите на ЕС е част от отговорността на България в качеството й на председател. Това в голяма степен, според мен, е и очаквано поведение от страна на България. За тази роля предварително не се шуми много. Още повече че при всички случаи, преди да бъде огласено едно подобно предложение, то вероятно трябва да бъде и предварително сондирано. Така че е хубаво да бъде напомняно от страна на Корнелия Нинова, но ми се струва, че това трябва да бъде преди всичко част от разбирането на премиера и на българската дипломация.

- Трябва ли да се афишира това нещо?
- Това казвам – то се афишира тогава, когато има предварително сондиране. Тогава, когато са известни в някаква степен и отношението, и отговорът на страните. То не се предприема ей така, просто за да лансираш една определена инициатива. Тук разликата, например, с инициативата, лансирана от Австрия, е значителна. Австрия не е в позицията на България като страна-председател на Съвета на ЕС. Тя заявява своята готовност, докато за България това е част от отговорността й като председател.

- Т.е. за нас тази роля се подразбира?
- Да, затова казвам, че това е очаквано поведение от наша страна.