Калфин: С привикването на посланика премиерът припозна вината на Москва (ВИДЕО)

С привикването на посланика ни от Mосква на практика България, премиерът припозна вината на Русия за случая „Скрипал“. Това каза в „Тази сутрин“ по bTV бившият външен министър Ивайло Калфин.
„Привикването на посланика ни е по-слаб ход, отколкото експулсирането на чужди дипломати, но не е слаб дипломатически ход – има много по-меки дипломатически мерки. Това, което е важно за мен, е, че на практика България, премиерът припозна вината на Русия. Ние казваме: „Да, има основание и затова ще вземем двустранни мерки към Русия“, каза Калфин.
Той посочи, че в ЕС има различна практика – повечето страни експулсираха руски дипломати, пет или шест страни, както България и самият ЕС отзова посланика си за консултации, има още четири-пет страни, които преценяват, че няма да вземат никакви мерки. „Както виждаме, има много силен натиск, особено ако съдим по действията на страните около нас, който идва най-вероятно от Вашингтон, да се предприемат такива действия“, каза той.
Според Калфин не трябва да е гонят дипломати. „Ние вече реагирахме. Нещо ново трябва да се случи, което да е много убедително, за да направим следваща крачка. Не виждам смисъл в момента да правим следващата крачка без това нещо“, каза той.
На въпрос дали облаците над света и Европа се сгъстяват заради отзоваването и гоненето на посланици той отговори: „Това е най-масовият световен случай на експулсиране, но е един епизод от по-дълга история на нагнетяване на напрежение между Русия и Запада, което съвсем не е добре. Особено за страни като България това е лош процес“.
Според него страните не се готвят за военни действия реално, но всички държави, при това увеличаване на международното напрежение, започват да се замислят за отбраната си и доколко са подготвени. „В крайна сметка отбраната е за да предпази от конфликт, много късно е да се готвиш за нея, когато е започнал. Надявам се да не се стигне до там, но е нормално всяка страна да си огледа отбранителните способности“, каза Калфин.
И от двете страни – Москва и Вашингтон, върви реторика за увеличаване на напрежението, добави бившият министър.
Той коментира и последните данни на БАН за демографската криза.
„Бих избегнал фаталистичните очаквания, че нацията ще изчезне, но демографският процес е много тревожен. В интерес на истината, той беше още по-тревожен преди няколко години. Данните от последните две-три години показват, че с увеличаване на доходите на хората виждаме известно подобрение“, заяви бившият социален министър/
„Коефициентът на фертилност на българските жени – колко деца има една жена, е много близък до европейския. Проблемът е, че много българчета се раждат извън България. Но те са българчета. Това не е безнадеждно загубен за нацията ресурс. Въпрос на политика е, и то дългосрочна, тези хора да се върнат в страната“, посочи Калфин.
„С отварянето на трудовия пазар и възможностите за много по-високи доходи трудно можем да се сърдим на някого, че отива другаде в Европа. И това са млади, активни хора, чийто деца се раждат в чужбина. Решенията са свързани с доходите в България“, добави той.
На въпроса какво е решението младите да останат в страната Калфин припомни, че според изследване от миналата година много хора не работят по една или друга причина – не им харесват заплатите, доходите, родителите им ги издържат, свикнали са с модел, в който един човек работи в семейството и пр. Това генерира ниски доходи. България е на много лошо място в Европа по отношение на детска бедност – ниски доходи в семейства с малки деца. Може би тук е една от първите мерки, които трябва да се вземе, посочи той.
Няма магическа пръчка, няма как да се направи нещо и от утре да се промени ситуацията. Затова става въпрос за дългосрочни политики, подчерта Калфин.