Празник е! Почитаме светец, борел се за християнската истина и църковните обреди

Св. Кирил бил възведен в сан йерусалимски архиепископ в царуването на Констанций (337-361 г.), един от синовете на Константин Велики. Ереста на Арий в това време силно смущавала мира на Църквата Христова. Сам императорът приел лъжеучението и се стараел да го разпространи в държавата. Без да се бои от гонението, св. Кирил твърдо защищавал истината и я проповядвал усърдно.

През време на неговото епископство на 7 май 351 г. станало в Йерусалим чудесното явление – личбата на кръста Господен на небето. Св. Кирил в писмо до императора описал това чудесно явление, което видели всички жители на Йерусалим и множество поклоници, които се намирали в светия град. Сияещият кръст се простирал над Голгота до Елеонската планина. Цялото население на града било обзето от страх и едновременно от радост и се затекло в храма да прослави Бога. Описвайки това чудо, св. Кирил се стараел да възбуди в сърцето на императора чувство на истинско благочестие. Но увещанията му останали безполезни.

Сам св. Кирил си навлякъл гнева на царя и бил подложен на гнет и изгнание. В Юдея се появил страшен глад. Св. Кирил, изпълнен със състрадание към бедните, щедро им помагал и раздал по такъв начин всичкото си имущество. Но имуществото му било малко и когато свършило, той започнал да продава църковните скъпоценности – скъпи съдове и златотъкани одежди, за да може с получените от продажбата пари да помага на бедните. Това благородно дело било представено на императора в превратен вид, понеже св. Кирил имал много недоброжелатели между арианските епископи. Те възбудили срещу него царя и отците от Селевкийския събор и св. Кирил бил свален и заточен. Той се върнал от заточение, когато император станал Юлиан, който обявил пълна веротърпимост и върнал от заточение всички изгнаници. В краткото си царуване Юлиан (361-363 г.) употребявал всички средства, за да унищожи християнството и да възстанови езичеството, към което бил привързан с цялата си душа.

Като се убедил, че явното гонение няма да доведе до желаната цел, той действал отначало повече по хитър начин. Той проявявал към християните най-голямо презрение, стараел се да ги лиши от възможност за просвета, забранявал им да имат училища, отнемал доходите от християнските храмове и с тия пари съграждал и украсявал езическите капища и устройвал при тях училища и болници. Той облагодетелствал юдеите, само защото те били врагове на християните. Мислейки да нанесе най-жесток удар на християните и да докаже неверността на пророчествата, той имал намерение да възобнови в предишното великолепие разрушения през войните йерусалимски храм. Затова той свикал в Йерусалим юдеите, които вече дълго време се скитали безотечествено по разните страни; защото по времето на император Адриан, по причина на станалия бунт, на тях било забранено да живеят в Йерусалим. Град Йерусалим изгубил своето име и се наричал "Емия Капитолина". Император Константин бил възвърнал на Йерусалим предишното название и с тържеството на християнската вяра градът придобил значение, ненавистно на юдеите, и станал предмет на благоговение за християните. Можем да си представим с каква радост юдеите се отзовали на поканата на царя. На тълпи те идвали в Йерусалим, пълни с радостни очаквания.

Защото с възобновяването на храма те свързвали и надежди за своето освобождение от властта на иноплеменниците и за възстановяване на старото величие. Всеки от тях бил готов да пожертва част от имуществото си за постройка на храма. Жените давали скъпите си украшения. Всички се готвели да вземат участие в свещеното дело. Юлиан щедро помагал с пари; поставил един от сановниците си да ръководи работите и обещал, когато храмът бъде построен, сам заедно с юдеите да принесе жертва на Господа Саваота като благодарност за успеха на делото и за тържество над християните. Отивайки на поход против персите, той писал на юдеите:

"Молете се да се върна победител! Аз ще върна на Йерусалим предишното величие и в храма ще въздам благодарност на Бога." Ободрени от покровителството на императора, юдеите започнали да се отнасят към християните с най-голямо презрение и да им нанасят всякакви оскърбления. Между това юдеите усърдно се заловили за работа: очистили мястото на предишния хрим и започнали да приготвят материали за основите. Изведнъж земетресение, придружено от буря и вихър, разтърсило всичко и разхвърлило приготвените материали. Бурята и земетресението били придружени от странно явление: огън излизал на кълба от земята, обгарял работниците и оставял на телата и дрехите им знака на кръста. Ужасени от чудесната личба, юдеите били принудени да оставят своето предприятие и мнозина от тях познали силата на Христа и приели християнската вяра. Когато донесли на Юлиан за това събитие, той се разгневил, забранил да споменават за него като за нещо необикновено. Той отстранил свети Кирил от Йерусалим. След смъртта на Юлиан свети Кирил се върнал, но отново бил изгонен от императора Валент, ревностен привърженик на Ариевото лъжеучение.

Архиепископът бил освободен при Теодосий Велики и управлявал паството си до смъртта си в 386 година. Св. Кирил Йерусалимски оставил 24 "осветителни слова" или поучения за готвещите се към св. Кръщение, които в древната Църква се наричали "оглашени". Тези слова съдържат изложение на догматите и обяснения на църковните обреди. Те са твърде важни за нас, защото доказват как чисто и неизменно Православната църква запазила наредбите на древната Църква. Запазено е и писмото на св. Кирил до император Констанций за чудесното явление на Христовия кръст