Прецаканият десен маргинал

Автор: Венци МИЦОВ


Днешната ми история е за Маринчо!

Маринчо е роден някъде в края на 60-те години на 20 век в центъра на София.
Учил е в техникума "Вилхелм Пик", а после е служил в поделението в "Горна баня" като водач на Т55.

Маринчо има един неуспешен брак и дете, което вижда един път месечно и за което плаща издръжка.

През 1989 година комунизма у нас пада и Маринчо разбира, че причината за неговия крайно безмислен и изпълнен с неудачия живот е предишният строй.

Тогава той пуска брада, слага значка с лъвче и излиза на улицата.

Маринчо присъства на митинга с танковата реплика на Младенов.

После е и на обсадата на бившия партиен дом.

Маринчо е и на Орлов мост, когато сините са събрали хора, запълнили пространството чак до хотел "Плиска".

После, през 1997 година Маринчо е на обсадата на парламента, участва във всички барикади и накрая ликува с новината за оставката на Виденов и правителството на Иван Костов.

След това живота на Маринчо отново зацикля.

Опитва се да прави бизнес, но се проваля.
Опитва да учи, но не му се получава.

Опитва да направи семейство за втори път, но жена му го напуска, наричайки го "загубеняк", а детето от втория му брак вижда отново веднъж месечно.

Маринчо обвинява за всичко комунистите.

И за бизнеса си, и за проваленото си учене и за прецаканото си второ семейство.

Маринчо гледа хората около себе си и започва да развива класическото мислене на прецакания десен маргинал.

Когато някой негов приятел си купи кола, той веднага обяснява покупката с КГБ.

Когато негов бивш съученик защити доцентура, Маринчо веднага намира връзка между научната степен и ЩАЗИ.

Днес нещата са съвсем страшни, защото Маринчо е достигнал до върховната параноя.

Когато види двама млади влюбени, той заявява, че любовта е измислена от Путин, за да отклони вниманието на западните посолства от проблемите у нас.

Когато български творец получи международна награда, Маринчо пуска дълъг пост, в който казва, че това е фейк на пропутинската пропаганда, целящ да отклони вниманието от румънският модел в съдебната система.

Един ден Маринчо ще намери случайно една стара книжка, издадена 1952 година в социалистическа България.

В книжката ще прочете за Станко, който има лош живот и обвинява за това американците.

Ще прочете, че Станко е бил напуснат от жена си и е обвинил за това ЦРУ.

Ще прочете, че когато Станко види двама влюбени да се натискат на пейка, звъни на ДС, за да приберат тези двама проводници на разюздания капиталистически морал.

Маринчо ще прочете тая книжка, но няма да се познае.

И знаете ли защо?

Защото Маринчо ще обвини комунистите за отпечатването на книжката.

И ще е прав.

А големият въпрос към вас, скъпи приятели е дали можем да изградим гражданско общество с Маринчовци?

Прочее, смятам, че за да победи, софийската демократична общност трябва да направи пърформанс, в който да посади теменужки, папрат и чушки Халапеньо във фугите на паветата на Дондуков...

Но това е друга, дълга и сложна тема...

*Коментарът е на Венци МИЦОВ, популярен блогър и политик