Запада отвръща на удара с Крим, но 4 години по-късно

Източник: dnevnik.bg

За да оправдае бавното създаване на антихитлеровата коалиция, Джордж. Ф. Кенан разсъждава, че това било поради демократичността: демокрациите бавно си изработвали позиции за нови явления, но веднъж като ги изработят, пипат точно и тежко. В момента сме изненадани от сякаш свръхреакцията на Запада по повод един опит за убийство в Солзбъри. Изнанадата изчезва, ако видим това като забавена реакция на руската анексия на Крим. Само че вместо да ни се струва свръхреакция, ще я оценим тогава като недостатъчна, пише Деян Кюранов в Dnevnik.bg

Реакцията на Запада носи всички белези на импровизацията. Като начало, самите англичани изглежда се изненадваха от заеманите публично позиции, като всяка следваща се оказваше по-остра от очакваната – примерно, Великобритения изгони наведнъж 23-ма руски дипломати за шпионаж. Първият кръг приключи на 14 т.м., два дена след първоначалното обвинение на Русия от Тереза Мей, когато в Съвета за сигурност всички съюзници на Англия препотвърдиха това обвинение и солидарността си с нея; а френският представител загатна за следваща витка на ескалацията с думите си, че Франция ще подкрепи Англия "при всякакви обстоятелства".

Ето какво последва от страна на Запада (не претендирам за изчерпателност):

15.03
- В британския Парламент водачът на Партията на труда Корбин, без да се отказва от призива си за диалог с Русия, заяви три дни преди Путиновите избори, че лейбъристите "разбира се не са поддръжници на Путиновия режим, на неговия консервативен авторитаризъм, злоупотреба с човшките права и икономическа корупция".

- САЩ обвиниха Русия, че е проникнала в компютърното управление на американски и европейски системи за производство и разпределение на електроенергия.

- Президентът на Полша Дуда обяви, че ще има изменения в стратегията на националната отбрана на Полша вследствие "непредсказуемостта на руската политика".

- Президентът на Франция Макрон отказа да посети руския щанд на парижкия панаир на книгата.


16.03
- Министърът на външните работи на Великобритания Джонсън заяви, че има "изключитилно голяма вероятност", лично Путин да е заповядал "разпръскване на нервнопаралитичен препарат по улиците на Обединеното кралство, по улиците на Европа, за пръв път от Втората световна война насам."

- Същият ден, същият министър не подаде ръка на посланика на Русия във Великобритания Яковенко при служебна среща.

- Германия съобщи, че възстановява контраразузнаването си, което практически не функционира след края на Студената война.


17.03
- Министър-председателят на Украйна Гройсман обяви, че Украйна ще прекрати програмата за икономическо сътрудничество с Русия, договорена за периода 2011-2020 г.

От страна на Русия:

Първоначално имаше ирония и подигравки в отговор на британските обвинения.

После в Съвета за сигурност руският представител отхвърли всички обвинения, като държа съзнателно грубиянски език (на два пъти каза, че британците "мъкнат" – а не "поставят", примерно - този проблем в Съвета).

Накрая и Русия обяви, че ще изгони и тя 23-ма британски дипломати – без обвинения към тях, просто в числено равен отговор; както и че закрива Британския съвет (Британският културен институт) в Русия, "във връзка с нерегулираността(?) на неговата дейност".


Очевидно е, че руските действия са по-слаби от действията на Запада и са именно ре-акции на Западните инициативи. Интуицията ми е, че засега Русия се опитва да намалява напрежението. Защото Русия, независимо от това, дали фактически е извършителят, обективно спечели от самото покушение: пред руснаците и пред целия свят държавата показа сила. Това окрилява руския избирател, а на ония, другите – "Треперете, милорди!" Но от нечаканите Западни действия Русия вече загуби и – поне до определена точка - ще продължава само да губи без да има адекватни отговори, така че сигурно ще гледа да съкрати загубите.


Не по-малко очевидно е, че действията на Запада засега са некоординирани. За действия от такъв тип – политически мигновени, остри, рискови – е неподготвено не само общественото мнение, но комай и самите правителства. Това е нова ситуация за тези екипи, избрани във властта, за да решават на първо място партийни и икономически проблеми чрез предпазливи стъпки с чиновнически характер. Това обяснява пасивната им поза отпреди 4 години, когато предадоха Украйна. Нали можеха още тогава, примерно, да реагират като сега? Но тъкмо защото тогава не направиха нищо - предполагам, че си правят поправителен. Наистина, по-добре късно, отколкото никога.


Новата ситуация е, че Русия днес вече не се чувства безнаказан злосторник. Необходимо е, обаче, импровизациите да отстъпят място на координация на ролите на демокрациите, на средствата и степента на наказанията. Засега - Западът се раздвижи, но не пипа нито премерено тежко, нито точно.

Най-важното, обаче, предстои: да бъде построена преградата между двете противостоящи страни, която взаимно да ги пази от война. През Студената война тя постепенно бе издигната. Сега я няма, както я няма Берлинската стена. И вместо да спорим това Студена война ли е или обратно, по-добре да работим за издигане на такава преграда. От нея всички имаме нужда.