Край на шуробаджанащината в университетите, професор ще се става само с точки

Автор: Антония Чорева, снимка: Архив


Проф. Станислав Станилов е депутат от групата на Обединени патриоти в Народното събрание. 

Роден e през 1943 година в Габрово. През 1961 година завършва средното си образование в Априловската гимназия в родния си град, а в 1968 година се дипломира във Великотърновския университет, специалност История. През 1976 година защитава дисертация на тема „За етническия състав на населението в Долнодунавския басейн от края на VI до края на IX в. (по археологически данни)“.

От 1977 година е научен сътрудник, а от 1987 - старши научен сътрудник. От 1986 до 1990 година е агент на Държавна сигурност.

През 2005 година професор Станилов е избран за депутат в 40-ото народно събрание от Коалиция „Атака“. На 13 ноември 2007 година е избран за заместник-председател на Парламентарната група на Атака.


- Проф. Станилов, може ли да ни кажете какво ще промени новият Закон за развитие на академичния състав, който предстои пред парламента и ще имаме ли квалифицирани професори в България?

- Старият закон, който е правен от бившия министър на образованието Сергей Игнатов, беше направен по англосаксонската система. Според него цялата процедура за избор на професори и свързани с тях казуси беше в ръцете на университетите. Те решаваха кой да бъде професор и кой не и най-важното, че нямаше орган за апелация, тоест място, където да се оплачеш от несправедливи решение или за плагиатство. Това го контролираше съдът. Което изобщо в света никъде не се случва – съдът не може да казва кой учен и кой не е. Кой е учен казват учените. В англосаксонската система има етични комисии, които имат послената дума – те са нещо като съд. При нас отиваш в съда и се получаваха всякакви парадокси.

С новия Закон за развитие на академичната дейност това се променя и системата се сменя – става германско-руска. На първо място се създава Етична академическа комисия към министъра на образованието. Тя ще има 5-членен състав, начело с председател и всеки отделен случай ще се разглежда от един голям съществуващ регистър на всички хабилитирани учени в България. Именно тя ще се произнася кой ще е професор и при различни казуси.

Тази комисия ще работи с по-малко бюрокрация, повечето документи ще са в електронен вариант…
На второ място законът залага ред и правила за борбата с плагиатството. Борбата с нея е и в международен план -  в момента има един ректор на Машинно-електрическия университет във Варна, който е преписал от малките докторати на 2-3-ма свои докторанти и станал голям доктор.
Тези казуси също ще се решават от тази комисия.

- А променят ли сее критериите кой да стане професор в България?

- Разработена е точкова система за минимални национални критерии. За да станеш професор, ти трябват еди колко си точки, за да станеш доцент – други и по тези точки ще се решава кой каква титла ще има. Ако някой няма необходимия брой точки, няма право да участва в конкурса, тъй като няма да бъде допуснат.

Досегашният закон нямаше такива изисквания – получаваше се, че човек с няколко статии, го избират за професор, в университета се самоизбират, разпореждат се. Сега много важно обстоятелство е, че всички тези хора, които по стария закон са избрани за професори, трябва да подадат декларация и да отговарят на минималните национални критерии. Ако не отговарят на тях, не им се отнемат длъжностите и степените, продължават да получават същите заплати и лекциите, но нямат право да ръководят докторанти.

- Тоест, заварените професори, си остават такива. Няма да им се отнемат титлите, няма да има проверки, санкции при неспазване на критериите?

- При същата система румънците им отнеха веднага званията. Но при нас няма да им се отнемат. Но когато не отговаряш на изискванията, нямаш право да участваш в научни журита, които присъждат звания. Като започнеш да пише книги и статии и изпълниш минималните и държавни изисквания, можеш да станеш професор с пълноправни права.

- А точките на професорите от какво ще се формират?

- Влизат всички критерии – научни трудове и преподавателска дейност. Има и специални изисквания за спортните, художествените университети. А минималните държавни изисквания са разделени по статии, студиа, монография, как се оценяват колективните монографии. Вместо труд ще носи определени точки.

- Очаква ли се новият закон да редуцира броя на бъдещите професори в България?

- Очаква се да намалее притокът на професори във Вузовете, който те си присъждат и се избират помежду си – „аз на мене, ти на тебе“. Шуробаджанащина пълна.

- Има ли фрапиращи случаи на професори, които са получили звания, по незаконен така да се каже начин, или по-скоро незаслужен?

- Разказах един много особен случай в комисията. Колега беше намерил един надпис на полето, който някой с острие с латински букви беше издълбал някакъв текст. Той е археолог, но сбъркал и започнал да го чете, както се чете стар надпис. А той всъщност един турчин си издълбал името. Аз го разказах като елементарна липса на база, защото има един критерий, в който се казва, че като плагиатство не може да използваш изкривена основа. Базата данни трябва да бъде валидна, а не да бъде фалшива.

- Кое е най-големият недостатък на българските професори?

- Че нямат достатъчно качествена продукция за професори. Ние сме на последно място в Европа по брой научни изследователи на глава от населението. Не сме назад, а сме 100 години назад. Професорите м трябва да вършат повече изследователска работа, защото те сега само четат лекции в университетите. По международните критерии само Софийският университет и още няколко университета имат сериозен научен принос. Всичко останало е само мъгла.

- Коя е основата на закона за академичната дейност?

- Това че връща държавата да контролира този процес, защото тя дава пари за заплати на професори, за обучения на студенти, за издания и прочие.

- Каква е средната заплата на един професор?

- Зависи. В БАН са най-ниски, базовата ми заплата преди да се пенсионирам беше 840 лв. един прогимназиален учител взема 950 лв.
Това е само в България. В Софийския университет също са ниски заплатите. В УНСС вземат двойно, може и тройно по-високи от БАН.