Oпасно: излез веднага от Facebook

Източник: cosmopolitan.bg

100% и вие, които четете този текст, сте на същия адрес от плюс-минус същото време. Постоянното ми местожителство обаче не е FB.

Не очаквайте да хейтя FB, аз го обичам и не го крия.

Дори сега, след толкова промени и рестрикции, с годините пак го харесвам и всеки ден го използвам, но вечер си се прибирам у дома. Логаутът ми е задължителен, защото искам да седна на виенското кресло на прабаба и да изпия една реална чаша чай, с реален човек срещу мен. Искам да водя разговор лице в лице с реален човек, искам да чувам гласа му и да виждам изражението на очите му. Искам реален човек да ме прегърне и целуне за лека нощ, а не да получавам по чата иконка на прасенце, което пръска около себе си тонове сърчица и ми маха с лапичка...

Да си призная, много я харесвам тази иконка, но като се сетя на колко още хора изпраща сърчицата си и ги милва с лапичка, добре че е дигитална, че иначе не знам си колко там хиляди щяхме да сме с едни и същи бацили и буби, и т.н. И всъщност ми се отщява тотално да я използвам и нея, и всички останали, които ти казват колко те обича отсрещната страна... Защото предпочитам да го кажа с думи в очите на реален човек.

Ти замисляш ли сега колко пъти за последната седмица изпрати „прасенцето и роднините му“ на гости на човека, който обичаш...

А можеш ли да ми кажеш точната бройка на пътите, в които му каза на същия този човек в очите: „Обичам те!“. Хващам се на бас, че цифрите на първото надвишават яко цифрите на второто... Споко, и аз съм била в същата трагична статистика. С големи усилия преди време успях да изляза от нея.

Макар да не съм от хората, които всеки път, като вечерят „пиле с зеле“, си снимат манджата подробно от всички възможни ъгли и веднага постват снимките, със сигурност и аз съм предизвиквала дразнене сред френд листата си във FB. По този повод ще кажа, че този март няма да съм в Азия, както всяка година досега, и наравно с вас ще рина сняг и ще попълвам колекцията си от плочки на корема. Тоест, няма да има дразнене със снимки от бели плажове и палми - дишайте спокойно в нашия общ дом FB.

Признавам си обаче, че когато живея във FB, с трепет очаквам някои празници и тяхното отразяване на същото това място. За мен Facebook си е кино, голямо кино.

По график ми предстои да гледам как на 3-ти март разни хора ще се сетят, че са българи, нищо, че живеят извън БГ от години, и всеки ден (без националния ни празник) хейтят всичко българско и родно. Други пък за поредна година ще се чудят кой е „Ботев и сие“ (цитат на гении с постоянно местожителство FB) и какво общо има той с 3-ти март. За третия вид 3-ти март е активна почивка, включваща богати софри с „пиеЙне и Йедене“ и снимки, много снимки, всичките по дефолт със замазан фокус! А и да не забравя любимата ми серия FB снимки и таговете към тях, с така наречения „патриотичен туризъм“ от връх Шипка.

След третомартенския филм идва ред да изгледам филма с яйцата, козунаците и зайците.Започват да валят постовете със снимки на омазани деца с боя, като от зловещи хоръри, женоря, бухащи тесто из кухните си, снимки на тяхното производство – изгорели козунаци тип подметка и извинителни статуси: „на леля Цанка е по-хубав, догодина пак ще опитам“, съобщения за възкръсване и потвърждение за същото, в комбинация със снимки на яйца (за стотен път) и пак яйца! Великденът във Facebook си е голям филм. Аз обичам да гледам филми. Не е нормално, че и аз ги гледам във FB, а не на местата, предназначени за това. Хубавото обаче е, че винаги мога да си тръгна, когато поискам, и да се прибера там, където е постоянното ми местожителство. И ти можеш, само с натискането на едно бутонче.

Честно казано, по някой път искам да е 1918-а, а не 2018-а, поне за един ден.

Не бе, не съм против новите технологии – без лаптоп и айфон съм все едно са ми отрязали двете ръце и са ми изтрили повечето от мозъчните клетки... Но ей така, за няколко часа искам да съм човек, а не дигитален потребител и създател. Новите технологии улесняват уж комуникациите и живота ни, но май не се замисляме много какво се случва с чисто човешките ни отношения.

Преди време започнах да се чудя на мои познати, които са нонстоп онлайн във FB.

И нонстоп лайкват статуси, снимки, картинки на максимално всичките си контакти. Точно тези хора са от пасивните жители на нашия общ дом Facebook. Те са там дори са с фалшиво име, членуват в групи, които умишлено не отговарят на техните интереси, имат по два поста на година, лайкват снимки на жени, които всъщност не желаят, чатят с мъже, които не харесват. Казано накратко: живеят своя си фалшив живот само и единствено във FB.

Ако някой от тях все пак чете това, да си знае, че това, което търси, не живее във Facebook. Там няма да намери нито любовта, нито спокойствието, нито уюта на чисто човешките взаимоотношения. Във FB не живее нито твоят любим мъж, нито желаната от теб жена. FB си е филм, голям филм. Ако това е твоето постоянно местожителство, е време да го смениш. Лесно е: Log out!!!

Всъщност въобще не е задължително да си учен от Х университет, който прави проучвания, руска сексоложка или известна психоложка по хранителни разтройства, за да ти е пределно ясно, че непрекъснатият житейски ексхибиционизъм на някои хора във FB си е откровена заявка за сериозни психически отклонения, с които е добре да се заеме специалист.

Вероятно веднага се сещаш за двойки, които непрекъснато се хвалят във Facebook колко са щастливи и влюбени, нали?!

И на минутата си мислиш, че тези им публични изяви може би са прикритие на сериозни проблеми в отношенията им.

Е, според последните проучвания, това не е така – повечето влюбени, парадиращи с връзката си във FB, обикновено са...щастливи, много щастливи дори. Резултатите сочат, че колкото по-влюбен и щастлив е човек, толкова повече постове за връзката си пуска.

Тези щастливци ги има във всеки нюзфийд. Прибираш се в нашия общ дом FB и хоп, те си пуснали романтични обяснения колко се обичат, какво вино са пили снощи на свещи, или още по-лошо – постнали са си някое селфи, на което тя показва годежен пръстен (ако си жена, умираш от злоба, че не си на нейното място, ако си мъж и го виждаш това, си казваш: „Дано не го види милото, че автоматично ще съм назад и аз с един пръстен!)