Примирието в Сирия само засили огъня

Операцията по прочистването на Източна Гута започна: Западът се задавя от благородно възмущение за жертвите на цивилните граждани. Руско-иранската коалиция се защитава, че удрят само по терористите. Повтаря се огледален образ на бойните действия в Мосул и Ракка. Липса на политическа интрига, изобщо скука. Отсега е ясно, че терористите в анклава ще предадат тежките си оръжия и ще заминат за Идлиб. Затова е по-интересно какво става в Северозападна Сирия. Идлиб, ах този Идлиб! В залисията около Източна Гута остана незабелязано, че кюрдите след своите драматични колебания в стил Хамлет „To be, or not to be” се отказаха да предоставят територията си на Башар Асад. „Свободната сирийска армия” обаче не загуби време и извърши няколко успешни атаки срещу кюрдите.  

Дори бегъл поглед върху картата на региона показва, че на практика целият кантон Африн е в турско обкръжение и само в крайния юг има допир със сирийската армия. Не е голям, но винаги при нужда може да влезе в действие, защото силите на кюрдите се изцеждат и те непрекъснато по малко се свиват към центъра на района.   Впрочем и действията на турската армия не впечатляват с размах и решителност. Според коментатори, цари шаблонност в действията, слабо равнище на взаимодействие на бойното поле, нерешителност в ръководството на операцията, явни провали в тактическата подготовка на основните действащи сили („Свободната сирийска армия”).  

Повтаря се като гротеска мотаенето при превземането на Ал-Баб. Като се наблюдава какво става около Източна Гута, то сам се натрапва изводът колко е напреднала Сирийската армия през последната година.   Въпреки това кюрдите едва ли ще спасят ситуацията със своето политическо късогледство. Всичко е въпрос на не много време.  

Големият проблем за всички играчи в региона е Идлиб. Анкара използва разгрома на „Ан-Нусра” от протурските „опозиционери” и се опитва да поеме лидерската роля в провинцията. Боевете все още не са стихнали и няма окончателни резултати, но те са предрешени. След това ще влезе в ролята си совалковата дипломация между Анкара, Техеран и Москва. На Дамаск може да се падне ролята на крупието, а Тел Авив да бъде по-скоро наблюдател.  

След военното поражение в Източна Гута и вземане под контрол на провинция Идлиб, руско-турско-иранската коалиция вече ще може да пристъпи към следващата част от плана за „сирийското урегулиране” – мирна „конференция на народите на Сирия”. След нейното завършване ще има солидни аргументи за настъпление срещу проамериканската „демократична коалиция” и на Вашингтон няма да му е никак лесно.  

За кюрдите не стана дума, но те едва ли ще изпитват съдбата до безкрай с „проба-грешка”. И за съдбата на Башар Асад не стана дума, но както казал някога един български поет преди да падне покосен от залпа на куршумите „Какво значи тук някаква си личност?”