През социализма ред стоки и услуги бяха достъпни само ако "бутнеш" нещо, вярвам на младите в България, че не взимат подкупи

Автор: Лъчезар Лисицов (снимка: Авторът)



Торстен Гайслер е ръководител на българското бюро на фондация „Конрад Аденауер” от април 2016 г. Преди това пет години е бил в Румъния в качеството си на ръководител на правната програма на фондацията, която е близка до Християн-демократическия съюз – партията на федералния канцлер на Германия Ангела Меркел. Разговаряме с г-н Гайслер след негово участие в кръгла маса, организирана от „Движение България на гражданите”, на тема „Бизнес климатът в България – точка на размръзване”.

- Г-н Гайслер, българският премиер Бойко Борисов е много недоволен от това, че Европа критикува България за голяма корупция и не е съгласен с тази оценка. Какви обаче са Вашите наблюдения?
- Несправедливо е България да се свързва само с корупция. Страната има добри макроикономически показатели: висок икономически растеж, завидно нисък държавен дълг, ниска инфлация и равнище на безработицата, което за този регион на Европа трябва да се окачестви като ниско. Инфраструктурата през последните години беше развита добре, което е предпоставка за още икономически успехи. По темата корупция: в рамките на нашата проява бяха изтъкнати три глобални класации, които дават представа за степента на корупция в изследваните страни: Глобалният индекс за конкурентоспособност на Световния икономически форум; индексът „Върховенство на закона” на Световната банка и Индексът за възприятие на корупцията на „Трансперънси интернешънъл”. Всички тези изследвания показват, че корупцията е глобален феномен и не съществува държава в света, която да не е засегната от корупция. В Европейския съюз задоволство могат да изпитват реално само скандинавските държави, там корупцията е сравнително рядко срещана. Германия например получава в индекса на „Трансперънси интернешънъл” 81 от 100 точки, това е десето място сред 176 изследвани държави. Тази оценка за мен не е напълно удовлетворителна. В последните седем години живях в Югоизточна Европа и съм работил във всички държави в региона. За всички тези страни ми е известно, че корупцията представлява съществен проблем и поради това нито една от тях не може да се похвали с добра класация в цитираните индекси. Съществува обаче противодействие: антикорупционни служби, закони за борба с корупцията, национални стратегии. България също има нов антикорупционен закон и ако той се прилага последователно, ще има успехи. Тогава България ще стане  и още по-привлекателна за чуждестранни инвестиции. Във връзка с това бих искал да отбележа, че дори днес повече от четири от пет германски фирми, работещи в България, са доволни от своето решение да инвестират тук.

- Премиерът Бойко Борисов извежда борбата с контрабандата в цигарения сектор на преден план и казва, че България е сред най-добрите в това отношение в Европейския съюз и следователно е налице сериозна борба с корупцията. Вие съгласен ли сте с тази теза?
- Желая на България още успехи в борбата с корупцията и престъпността. Факт е обаче, че корупцията е сложен социален феномен и отговорността за решаване на проблема не може да се приписва само на правителството.  Една от причините за това е за съжаление все още широко разпространената бедност. В петте години, докато живях в Румъния, при посещение при частни лекари никога не ми е искан и един цент подкуп. Частните лекари печелят добре и плащат на своите сътрудници прилични заплати. Но румънски приятели са ми казвали, че в общественото здравеопазване е различно. Те е трябвало да връчват още на сестрата малка сума „под масата“, за да получат час при лекаря. Аз не искам нито да оправдавам, нито да представям това поведение на служителите в положителен план, но те живеят на ръба на минимума за оцеляване и направо зависят от допълнителни приходи. Само че бедността е само една от причините на този комплексен феномен. Положително е, че в Югоизточна Европа все повече хора възприемат корупцията като проблем, с който трябва да се води борба, а не като обстоятелство, с което трябва да се примирим.

- Наистина ли имате надежда в този антикорупционен закон и вярвате ли, че институционалните промени биха довели до положителен резултат, без да се сменят отговорните лица? Законът сам по себе си не може да изиграе значителна роля без адекватен личностен потенциал.
- Добри закони са също така необходими, както добър персонал, добре квалифицирани и мотивирани специалисти определено са нужни. Но и те не са всесилни. Корупцията е сложен социален феномен, в краткосрочен план той няма да изчезне от обществото. Важно е да се предприемат решителни стъпки в правилната посока. Аз съм много оптимистично настроен, че България има амбицията да преодолее образа на най-бедна и корумпирана страна в ЕС. Германските медии сега обръщат засилено внимание на България поради председателството на ЕС. Те отразяват много открито и критично проблемите на страната, но за щастие има и положителни тенденции, напр. start-up компании, чрез които млади креативни предприемачи създават работни места и чрез своите добри идеи постигат големи икономически успехи. Те също изграждат положителен образ на България пред света – което е предимство за страната.

- Доколкото разбирам, Вие сте оптимист, че поредното правителство на Бойко Борисов ще предприеме сериозни мерки и ще има значим напредък в борбата с корупцията?
- Ние подкрепяме правителството в неговите усилия и аз оставам оптимист и вярвам в това, че успехи са достижими, впрочем такива вече има. Разбира се, след разумен срок законът ще трябва да се оцени и да се прецени дали инструментариумът за борба с корупцията е бил успешен, дали са възможни и необходими подобрения. Но законите са едната страна на медала, манталитетът - другата. С надежда ме изпълват с разговорите с много млади хора, работещи например в сферата на здравеопазването, които ме уверяват, че не приемат подкупи. Нямам причини да се съмнявам в техните думи. Те искат да променят нещата към по-добро и ние ги подкрепяме. С това обаче не искам да кажа, че всички по-възрастни хора в това отношение представляват проблем, тъй като това би било крайно несправедливо. Но хората, социализирани във времената на социализма, са израснали в общество на дефицита. Ред стоки и услуги са били достъпни само ако „бутнеш“ нещо. В ГДР това не се наричаше „подкуп“, а „помощ за вземане на решение“.

- Вие източногерманец ли сте?
- Не, западногерманец съм, но съм израснал на границата. Имахме разрешение да преминаваме границата в общо 30 дни годишно, следователно за нас тя беше преодолима. Източногерманците обаче едва като пенсионери можеха да пътуват в Западна Германия, иначе само със специално разрешение при особени семейни случаи. Това бяха големи изключения и никога не се позволяваше на цели семейства да пътуват заедно, понеже страхът на комунистическите управници от бягство беше прекалено голям.

- Вие сте били в Румъния пет години. Бойко Борисов отрича т. нар. румънски модел като успешен. Според Вас обаче Румъния напредва ли сериозно в борбата с корупцията в сравнение с България?
- В Румъния правителството е задвижило многобройни законови промени, които разяряват много хора и ги извеждат на улични протести. Конституционният съд се занимава с тези закони. В момента не мога да преценя по кой път ще тръгне страната в бъдеще. Надявам се обаче, че там ще бъдат продължени внушителните и успешни усилия.

- И все пак, ако говорим за последните 5-6 години, Румъния има ли постижения или не? Там направиха сериозна реформа в прокуратурата.
- Да, Румъния несъмнено има значителни успехи. Аз с удоволствие работих в рамките на конференции и други проекти с „Националната антикорупционна агенция“. Изпитвам голямо уважение към тази институция и нейната ръководителка Лаура Кодрута Кьовеши.