Майката на 14-годишния убиец: Много е кротък, а след убийството беше изплашен и легна да спи (ВИДЕО)
Албена не очаква присъда за сина си, тъй като бил е твърде малък
25 Януари 2018, Четвъртък, 10:56 ч.
Албена Николова беше категорична, че синът ѝ не е участвал в други побои
Майката на 14-годишното момче, обвинено за убийството на 53-годишния бездомник във Варна, беше категорична пред бТВ, че никога не е имало други случаи, в които синът ѝ да е нанасял побой.
Албена Николова подчерта, че Денис е много кротък, и допълни, че няма обяснение за случилото се.
По думите ѝ, когато синът ѝ се е прибрал у дома в деня на убийството, е бил уплашен, но само казал, че иска да спи и си легнал.
„Грижим се за детето си, пращаме го на училище, караме го да учи”, заяви Албена. „Не го пускаме с приятели много да ходи”, допълни майката.
Според майката нито синът ѝ, нито останалите деца, които са присъствали на случилото се, са побойници.
Семейството настоява Денис да бъде пуснат под домашен арест.
Майката не очаква присъда за него, тъй като по думите ѝ той е твърде малък.
В категории:
Крими
Руски олигарх продава емблематичния си замък в Германия за 11 млн. евро
Осъдиха на 4 години затвор сина на норвежката принцеса за изнасилване
Румен Радев: Ситуацията е изключително тежка, пари в хазната няма
Децата под 16 години във Великобритания нямат право да ползват социалните мрежи
Осъдиха хирург да плати 300 000 лв. на парализиран пациент
Арестуваха българин по подозрение в шпионаж с дрон в Солун
Почина актриса от култов сериал „Алф”
Шок на пътя: 15-годишен кара родителите си, бащата - пиян на мотика
Проф. Хинков с коментар за огромните заплати на директори на болници
Извънредна ситуация на Летище "Васил Левски", пасажери на тръни
Делфин стана талисман на "Ченгене скеле"
Дъжд от голове на Световното, България с леден душ на волейбол
Легнал да поспи, че се уморил.
20г строг тъмничен най-малко да му дадат
Луи ХІІ заповядва изгонването им от Франция. През 1539 г. Франсоа І отсъжда да бъдат обесвани, а след 1647 то се замени с каторга. От 1716 до 1721 г. циганите в Лотарингия са подложена на опозоряване, жигосване и изгонване. Подобни мерки са прилагани от император Бонапарт и в други райони, на Пиринеите и баските провинции. В Холандия през 1525 г. Карл V издава едикт за бичуване, жигосване, изгонване и изпращането им в каторга. По-късно (ХVІІ-ХVІІІ в.) войската е извършила ужасна сеч, а и на всеки друг е разрешено да ги убива. Това довело до пълното им изчезване. В Австрия ловците на цигани са получавали парични и материални награди. В Швеция след 1637 г. с кралска заповед циганите са изгонени, а ако някой е останал - разстрелван. Чак до 1954 г. са били в сила разпоредбите на Крнстиян V (от 1687 г.,) за изгонването им, а главатарите - екзкекутирани. В Дания Кристиян ІІІ издава през 1563 г. заповед ца изгонването от кралството на циганите, а при залавяне на главатарите - екзекутиране. Заповедта се повтаря през 1643 г. В Швейцария от началото на ХVІ до края на ХVІІ в е организиран лов на цигани по територията на цялата конфедерация. В 1723 г. управителят на Берн нарежда на населението залавяните цигани да се осъждат на смърт. От втората половина на XVI до началото на ХVІІІ в. католическата църква се откроява с особена активност срещу циганите - най-вече в Италия. Това са само някои примери за предприеманите през средновековието в западната част от континента мерки за ликвидиране на проникналите там цигани. В завладените през Втората световна война от Германия страни вермахтът, СС и Гестапо предприемаха системно изтребване на циганското население. Далеч преди това обаче през 1905 г. в Бавария е проведено преброяване на циганите и номадите. С твърдението, че те представляват “напаст”, за проявите на която следвало да се информира създденото в Мюнхен прз 1899 г. специално бюро. В 1926 г баварският парламент приема закон за борба срещу циганите, номадите и лентяите, а от 1928 г. те са поставени под строг полицейки контрол. В лагерите в Дахау, Аушвиц, Биркенау, Бухенвалд са ликвидирани повече от 500 хиляди цигани.