Приберете си холивудските риби, на Бургас подхожда попче или калкан

Автор: Георги РУСЧЕВ

- Г-н Иванов, чухме Ви да изказвате публично възмущението си от рибите, които са поставени  из тревните площи покрай възлови кръстовища – с рекламна цел на мол „Галерия”. Защо да ги махаме, те са дарение на Общината?

- Първо аз не съм видял документ, че тия риби са били на мол „Галерия Бургас“ или на мол „Галерия Голямо Крушево“, напр. И не ме интересува кой ги е подарявал на Общината и защо. Който ги е подарил -  крайно време е да си ги прибере по няколко причини: Ако ще има риба, тя трябва да бъде попче или калкан. Защо не се направи една реплика на калканите на художника Руси Стоянов? И други бургаски художници са правили прекрасни творби, в това число и пластики на тема „Черноморска риба“. Какви са тия холивудско-анимационни риби от пластмаса, турени на разни места?!

- Ама те са весели, създават настроение, в красиви тонове – синьо, жълто и т.н.Пък са и без пари.

- Нека този, който ги е сложил, да ги вземе и да ги сложи в дома си, за да стане и неговата къща толкова прекрасна, колкото в момента е прекрасен градът ни с тях.

- Местоположението на коя риба най-много ви дразни?

- Мен ме дразнят всичките. Но на първо четене се сещам за една, която е поставена на входа на Морската градина откъм бул. „Богориди“. Ако човек върви по бул.”Демокрация” и си обърне главата наляво – към ресторант „Златна котва” (аз живея в този град от 53 години), трябва да види една стара котва –  не е антична, тя е късносредновековна, но това не намалява нейната стойност на морска котва, наистина извадена от дълбините на морето и наистина е един прекрасен експонат, който създаваше атмосфера в този град. Говоря ту в минало време, ту в сегашно – от възмущение.

- И аз съм я виждал тая котва. Тя не е ли там все още?

Не мога да кажа, но ако надникнете зад рибата, може и да я откриете. Може би е зад нея. Искам ето този глупендер, който я е поставил тая риба там да бъде така добър да си я вземе. Защото ако изчезне котвата, никой няма да забележи. Но ако изчезнат рибите... Да направим експеримент – нека откраднем едната риба. Мистерия е дали ще ни арестуват, тъй като тия риби не са на никого. Ако те не са на никого, ако не са и на Общината, значи...


Кадърът е от днес, картинката е жалка, наистина. Вие средновековна котва виждате ли?

- Не можем да призоваваме към подобни противозаконни действия. Тези риби из града са от 5-6 години. Не сте ли реагирали пред Общината по този въпрос?

- Общината има известен капацитет откъм чуваемост и тъй като съм казвал много неща, или не съм успял да стигна до рибите, или техният капацитет вече се е бил запълнил. Далеч по-активен бях по темата с пеперудите и цветята, накачени по дърветата на главната улица „Александровска” . На една национална конференция, пред доста голяма аудитория, аз не се въздържах и го казах това с пластмасовите цветя по Великден, даже бях наречен „предател“ от един високоуважаван в града композитор, че съм бил злепоставял моя град и че съм предател. Тези кокичета, минзухари и пеперуди стояха дълго на главната улица и дали от моите крясъци или от крясъците и на други хора, в крайна сметка изчезнаха. Обаче има едни риби, дето висят по дърветата пред Часовника. Вие виждали ли сте риби, накацали по дървета? Обещаха, че след Никулден ще ги свалят, ама както виждате може да висят още една година.


Висналите по клоните риби пред кметството са весели, но някак си неестествени след Никулден


Така изглеждаше главната улица на Бургас и доста след Великден, даже и в късната есен

- Според вас и рибите по клоните на дърветата нямат художествена стойност, кое още ви дразни в градската среда?

- Тя има своите закони. Когато едно нещо е нелепо, то няма как да има художествена стойност само за себе си. Ако някой зададе въпроса другояче: „Тя професионално ли е изработена/отлята?“, тогава може би. Но в случая тя е нелепа на това място и по този начин представена. Останалото няма какво да се коментира. Забихме в темата за тези риби, докато  по-важно е, че почти не се коментира темата за градската среда – какви безумия се правят, какви талашитени сладоледи стърчат по улиците, климатици – от големи, по-големи изтипосани навсякъде и т.н. Гледах наскоро кадри от Виена – защо там нямат такива огромни сладоледи, нямат риби, нямат гигантски климатици? А тук имаме цели дворове на къщи, превърнати в магазини по булевард, на който почти всяка къща е паметник на културата. Според мен хората отиват на бул „Богориди“ не на шопинге, за да влизат в частния дворен магазин – по-точно, а заради самата улица.

- Взеха ли ви мнението за бул. „Богориди“ и новия проект, който ще го преобрази за идния сезон?

- Дадох го - насила. Никой не ми поиска мнението.

- Взеха ли нещо от вашите предложения под внимание? Какво мислите Вие за художествената част?

- Пластиката на колегата Никола Станчев като проект, е добре. Ще има една историческа карта. Там имах лека дискусия с екипа от архитектите. В крайна сметка се доближихме до консенсусно решение. Каква да бъде картата, заимствана ли е отнякъде и откъде е заимствана. Тя ще се намира на най-широкото място – срещу  бившия ресторант Рубаят. Интимно, готино градско пространство – надявам се да стане нещо много хубаво.


На това място по булеварда напролет ще се появи картата на стария Бургас, наложена върху новата карта на града

- Какво представлява картата?

- Налагане на стара историческа карта върху съвеременния план на Бургас. Имахме опасения дали това не е заемка от известен исторически труд. Но друго искам да кажа. Ако ни бе поискано мнението още в началото, мисля, че ние щяхме да настояваме да има много повече павета. След 15 години усилия, думата „павета“ все по-често се споменава в този град. Ползва се едва ли не като индулгенция, като те се вмъкват по някакъв начин във всеки проект. Не е това обаче идеята – във всеки уважаващ себе си европейски град, паветата покриват цялата стара градска част.

- Колко павета ще имаме на бул. „Богориди“ като съотношение с бетонните плочки? За дамите с токчета това е фундаментален въпрос.

- Не знам. Но със сигурност те ще бъдат само аксесоар. Те няма да бъдат основната улична настилка. Аз разбирам, че дамите не обичат павета, но е важно да се отбележи, че има начини на поставяне на павета, които не създават фуги и съответно не създават прекомерен дискомфорт. Разбира се, не може да се сравни с идеално равна настилка от красиви, сиви турски бетонни плочки, но все пак може да се доближи. Да не говорим, че павето е класиката. С тях са запазени участъци от римски пътища, такива от 19-и век. И като изключим, че на места леко паветата са се размърдали – буквално поправимо с едно пренареждане за дни, по тях не са нанесени никакви поражения. Има и прекрасно оттичане на водата върху тях, редят се на красиви дъги и т.н. Това са неща, които не само турски, ами и американски бетонни плочки през океана да ни доставят, пак не могат да го постигнат.

- Чуха се упреци срещу скулптурата на Вежди Рашидов на морска гара, че не била оригинална ами била поредна отливка, манифактура, ширпотреба и т.н. Има ли такава практика и необичайно ли е това? Страда ли от липса на стойност, щом я има и на други места?

- Първо, в качеството ми на администратор, аз бях длъжен да бдя дали ще бъде обявен конкурс за поставяне на  скулптура на въпросното място или ще бъде пробутана творбата на  „наш човек“. В крайна сметка, доколкото разбрах, и двете скулптури – и на колегата Симеон Шивачев, и на Вежди Рашидов, са били част от цялостния проект. Тоест те са част от проекта, а не обявени самостоятелно от държавата или общината като конкурс, който примерно тихомълком е минал, за да спечели въпросният „наш човек“. Те са одобрени още в началния проект и включени към него. Мисля, че това не е заобикаляне на практиките, даже напротив – хубаво е да има синтез на архитектура и скулптура в един цялостен проект.


Творбата на Вежди Рашидов на Морска гара, същата я има в Плевен, но дубликатът не намалявал художествената й стойност,  нашата е дарение

- Колко такива скулптури като тази на Вежди Рашидов има в Бургас и в България?

- В Плевен съм виждал една – абсолютно точно копие. Но в това няма драма. Скулптурата на бургаския бряг е дарение на общината или порта... Макар че аз лично като чуя думата „дарение“ и получавам ортикария. Но това е друг въпрос.

-А на Симеон Шивачев скулптурата? Не мислите, че може да е нещо по-реално?

-Тя е един екземпляр – рецикликан. Заигравката е с думите „рециклиране“, „пеликан“ и „корморан“. Силуетът лесно може да бъде оприличен именно като корморан или както казват истинските стари бургазлии – карабатак. Тази скулптура се прие добре, въпреки че е на границата между абстракцията и реалната форма. В изкуството най-важно е мярата. Мисля, че в случая тази мяра е уцелена. Не е нито абстрактна, нито реалистична. Не е и напълно рециклирана, нито напълно скулптурна.


Скулптурата на Симеон Шивачев – нещо между корморан и пеликан, което обаче е изкуство