Директорът на Зонта интернешънъл: В Истанбулската конвенция не става дума за трети пол, а за борба срешу насилието над жени

Автор: Флагман.бг



Ратифицирането на Истанбулската конвенция от правителството взриви българското общество.
Основните притеснения идват от чл.3, ал. в, в която е посочено, че: “пол означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете”.

Мнозина смятат тази формулировка за неприемлива, защото полът е БИОЛОГИЧНА категория, която се основава на биологични белези и характеристики, а не на “социално изградени роли”. Конвенцията би била един прекрасен документ, ако тази алинея не съществуваше.

Опасенията са, че това ново дефиниране на понятието ще позволи на всеки индивид, който пожелае, да променя субективно пола си в зависимост от “социална роля”, която той смята, че играе в обществото.

Противниците на Истанбулската конвенция цитират примери, че там, където тя вече е ратифицирана, мъже започват да се обявяват за жени, настояват да ползват женски тоалетни, да участват в състезания за жени и т.н. Така за “домашно насилие" се приеме отказът на родителите да наричат дъщеря си “синко” или обратно, ако детето смята, че “социалната му роля” не отговаря на биологичната.

Конвенцията, разбира се, има и своите защитници. В едно демократично общество всяко мнение има право на трибуна и затова днес публикуваме становището на Яна Янева-Генчева, Директор на клубовете на Зонта  Интернешънъл в България, Румъния и Македония.

Ето позицията без редакторска намеса:

Становище относно ратификацията на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – т.нар. Истанбулска конвенция.

По твърденията за противоречие на ИК с Конституцията на Република България /“трети пол“/:
Истанбулската конвенция по никакъв начин не противоречи на българската Конституция. В нея изобщо не става дума за трети пол, така че всякакви твърдения, че се прави индиректен опит чрез ратификация на ИК да се легитимира понятие „трети пол“ са напълно неверни.

В нито един свой текст Конвенцията не предписва и не може да задължи ратифициралите я държави да въведат такива понятия – „трети пол“, „нов пол“ и т.н., в правните си системи.

Конвенцията ясно разграничава лицата от мъжки и женски пол, така щото основната и функция е всеобхватна закрила на жените - пълнолетни или непълнолетни, от различни видове насилие, включително психологично насилие, което се дължи единствено на пола им. Конвенцията, в своя чл. 38,  изрично криминализира ужасяващата традиция на женското гениталното осакатяване, във всичките му форми.

По въпросите за гей-браковете:

Конвенцията не третира гей-браковете, нито се занимава с еднополови отношения. Думата брак се споменава единствено и само при забраната на насилствените/принудителни бракове – предвижда се защита на жертвите на такъв брак.

По въпросите за училищното образование, религиозното възпитание и други:

Конвенцията не предвижда учениците да се запознават с понятие като „хомосексуализъм“, нито с каквито и да е понятия от такъв характер – как точно държавите ще възпитават своите млади граждани в ненасилие и уважение към лицата от другия пол, е въпрос на вътрешна преценка на държавите.

Конвенцията не забранява възпитанието на децата ни като православни християни, мюсюлмани, католици, юдеи или каквито и да  е – тя не третира въпроси от религиозен характер. 

Забраненото традиционно е забраната на насилието като метод за разрешаване на конфликт, забраната  за генитално осакатяване и забраната за ранните бракове – явления, които някои етноси се опитват да обяснят като своя традиция, като културна особеност. Тези традиции ИК забранява.
Какво всъщност е Истанбулската конвенция?

Най-важната цел на ИК е да защитава жените от всички форми на насилие и да предотвратява, преследва и премахва насилието над жени и домашното насилие.

Конвенцията формулира кои точно са видовете насилие, основано на пола на жената, и изисква от държавите, които са се присъединили, да криминализират такива деяния, както и да създадат някои условия и механизми, които да предотвратяват такива актове, и да подпомагат жертвите им.

Практически това означава, да се създадат механизми за отчитане на домашното насилие, както и да се изготви официална статистика за жертвите, да се създадат центрове, където жените - жертви на домашно насилие да могат да бъдат приютявани, за осигуряването на тяхната помощ, за тяхната защита.

Защото домашното насилие и насилието над жени и деца не е семеен въпрос. То е обществен въпрос, въпрос на човешко достойнство, който ние трябва да разрешим.

Ето защо призоваваме българското общество да се вслуша в разума си, да се запознае с текстовете, ако има добрата воля, и да не става заложник на твърдения, които могат да се обяснят единствено с невежество и демагогия.

Призоваваме и българските народни представители да ратифицират Истанбулската конвенция, за да може възможно най-скоро да се пристъпи към изграждане на всички необходими механизми за борба с насилието.