Водещи икономисти обясниха ще станем ли по-богати през 2018-а

Не съм сигурна, че ще имаме усещане за по-богати, защото нищо съществено няма да се промени в 2018 г. от това, което беше в 2017 г., по простата причина, че реалният сектор е на тавана на капацитета си, а не се очакват инвестиции. Това заяви икономистът Мика Зайкова, коментирайки темата дали българите ще станат по-богати през новата година.

Само от потребление няма как да направим голямо богатство. Износът върви, да, но стоките, които продаваме, са с ниска добавена стойност, каза тя пред bTV. Според колегата ѝ Илия Лингорски за доходите в бюджетната сфера вече е ясно какво ще се случва, защото Бюджет 2018 вече е приет. Тенденцията в последните години е, че там, където доходите растат, те растат по-бързо от инфлацията. Но има много места, където те не могат да растат толкова. На въпрос дали и работодателите ще развържат кесиите Зайкова посочи, че „това са мечти“.

„Те и сега възразяват срещу минималната работна заплата. Не забравяйте, че 37% от излизащите от гимназиите са функционално неграмотни, т.е. очаква се да попълнят редиците на нископлатените работници и работещите бедни“. „Борбата за по-висока минимална работна заплата си е борба на Министерството на финансите, тя не трябва да е на профсъюзите, защото това не е мярка за вдигане на доходите, а за събиране на повече в хазната – каза Лонгорски. – Профсъюзите трябва да се борят за вдигане на средните заплати или на заплатите в определен тип сектор, професия и т.н. Оттам може да дойде диалог с работодателите за повишаване на доходите“. Минимална работна заплата от 510 лв. за бизнеса означава малко повече разходи, а за хазната – малко повече пари. Но за реалните доходи не означава почти нищо, защото минималната работна заплата е средство за изсветляване на парите, които много често бизнесът плаща не изцяло на светло, счетоводно, пред службите, посочи той.

„Абсолютно съм съгласна, коментира Зайкова – защото България е страната с най-висок процент сива икономика и най-висок процент корупция. Затова и не идват инвестиции тук“. По думите ѝ „75% от домакинствата получават доходи на член от семейството по-малки отколкото са необходими за издръжка, т.е. 575 лв. средно за България. 30% от домакинствата имат доход на член от семейството под прага на бедност, което е ужасно. А прагът на бедност миналата година беше 314 лв., тази година става 321 лв. Тоест има хора и деца, които са недохранени, които живеят зле. Това е нещото, което трябва да ни безпокои. Трябва да се замислим“.

Според Лонгорски трябва да се гледа демографията на нещата – доходите и работоспособността на хората, за да се види къде какво може да се направи, тъй като при пенсионерите е едно, при малцинствените групи – друго, в градовете – трето. Той смята, че новият икономически бум в Европа, който ще се случи при излизане от кризата, ще бъде воден от Източна Европа. Дали ще успеем да го яхнем, зависи до голяма степен от нас. Не можем да догоним най-развитите страни, правейки същото, както досега. Трябва да отворим икономиката си за нови дейности с много по-висока добавена стойност, посочи той.

По думите на Зайкова предпоставка за това обаче е да намалим корупцията и сивата икономика. Но когато цялата политическа класа е корумпирана, какво очакваш, попита тя. Нека не говорим само за политика, трябва да видим и бизнес елита – какво е тяхното отношение към тези неща. Има и обществен консенсус, който много често е против новите технологии, посочи Лонгорски. Мисля, че имаме светъл прозорец и това е целта ни да влезем в еврозоната и в икономическия механизъм на Европа, тогава малко ще се дисциплинираме, смята Зайкова. Ние сме далеч от еврозоната, но поне във Валутен механизъм II  да влезем, за еврозоната може би ще ни трябват 10 години, посочи Лонгорски.