Васильовден е, сурвакари обикалят града за здраве и благоденствие

На 1 януари православната църква почита паметта на св. Василий Велики, а според народната традиция е Сурваки. Това е зимен празник, който е тачен в цяла България. Прави се обредна трапеза, сурвака се и се ладува. Вечерята на Васильовден е втората кадена вечеря. За нея се коли петел или се готви свинско. В някои семейства се приготвя пача от краката и главата на прасето, заколено на Коледа. Ястията на трапезата са блажни. Обредното меню може да съдържа блюдо с варена свинска глава, баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клонки, наречени на домашните животни, здравето, къщата и богатството, петел, кокошка или пуйка, мед, жито, орехи, ошав.
Пече се и баница или пита с дрянови късмети. На масата се слагат орехи, мед, жито и ошав. Задължително трапезата се прикадява с тамян, за да се прогонят злите духове.
Празникът е познат още като Сурваки, Сурва, Нова година, но малцина знаят, че идва от иранската дума “сура”, която означава "мощ", "сила". “Сурва” е "силна" в смисъла, в който се употребява при описание на стопанската година - "силна година" при добър добив. Така е и в пожеланията - "златен сноп на нива, червена ябълка в градина...".
Сурваки е един от зимните празници, попадащи в периода на т. нар. Мръсни дни, което предопределя част от обредните практики, изпълнявани на него, сближавайки го с Бъдни вечер и Коледа.
Традицията повелява на Васильовден децата да обикалят къщите и с дрянови сурвачки да пожелават здраве и благоденствие. Домакините пък даряват сурвакарите с кравайчета, сушени плодове, дребни пари и лакомства. С пожеланията си сурвакарите трябва да прогонят нечистите сили, които върлуват по време на „мръсните” дни и да предпазят хората от тях.
Освен всичко, на днешния празник се правят и гадания, свързани със здравето и благополучието на семейството, добитъка, плодородието. В някои райони на страната в 12 люспи от кромид лук, наредени край огнището, се посипва малко сол, като всяка люспа е наречена на определен месец от годината. На сутринта се гледа в коя люспа солта се е стопила, като според вярването това означава, че този месец ще е най-дъждовен.
Широко разпространени са и брачните гадания. Младите момичета и ергените запазват първия залък от баницата или погачата, за да го сложат под възглавницата си, вярвайки че ще сънуват този, с който ще минат под венчило. Ладуването също се явява гадание за женитба. Изпълнява се от момите и ергените, които пускат в котле с вода белязани китки или пръстени. Една мома ги изважда, наричайки при това на кого какъв брачен партньор се пада. Потапянето и изваждането са съпроводени със специални песни, като обичаят обикновено завършва с общо хоро.
Основният обичай на Сурваки е т. нар. сурвакане. Малки момчета обикалят по къщите и потупват членовете на семейството със сурвачки, пожелавайки им здраве и плодородие.
Православната църква отбелязва празника с литургия в чест на св. Василий Велики. Светецът е роден около 330 година в град Кесария в малоазийската провинция Кападокия. Той е известен за времето си църковен учител, християнски мислител, философ и писател - един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес.
Честита Нова година!