Големият проблем в България е корупцията и срастването на мафията с властта

Автор: Лъчезар Лисицов, снимка: "Фейсбук"



Владимир Левчев е български поет, писател, журналист, политик, активист на „Екогласност“ и преподавател в Американския университет в Благоевград. Син е на поета Любомир Левчев.
Завършил е Английската гимназия в София (1976) и изкуствознание във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ (1982). Редактор в издателство „Народна култура“ (1982-1989), издател на нелегално отпечатваното преди 10 ноември 1989 г. независимо списание за литература и публицистика „Глас“, зам.-главен редактор на „Литературен вестник“ (1991-1994).  През 1994 г. заминава за САЩ с Фулбрайтова стипендия. Докато се установи като преподавател, работи като хлебар и пощальон. През 1996 г. завършва MFA програма по Творческо писане. Между 1996 и 2007 г. преподава литература и писане в University of Maryland (Балтимор), Montgomery College, George Washington University и American University (Вашингтон), американска литература в гимназия в предградие на Вашингтон, както и български език в подготвителен център към Държавния департамент. От есента на 2007 г. преподава литература и писане в Американския университет в Благоевград.


- Г-н Левчев, каква бе за Вас 2017 г. от гледна точка на обществено-политическите събития в България?
- Това, което определи обществено-политическия климат и в България, както и в света, през изминалата година, не се случи в България. У нас нещата са в затишие (надявам се да не е затишие пред буря) и изглеждат общо взето добре. Имаме икономически растеж, макар и да продължаваме да сме на опашката на Европейския съюз. Корупцията продължава да бъде големият нерешен проблем, но засега, поне за времето на европейското ни председателство, драматичните ситуации изглежда са отложени. Все пак важните неща, които се случиха още миналата година в света, са референдумът за Брекзит и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Изглежда, че англосаксонският свят със своята нова изолационалистична политика абдикира от позицията си на лидерство в света, позиция, каквато Великобритания и САЩ са имали поне през 20-ти век. Великобритания и САЩ създадоха либералната демокрация, която победи тоталитаризма през миналия век, а сега демокрацията изглежда застрашена от новия национал-популизъм и религиозен фундаментализъм. Много се надявам, че Европейският съюз ще запази своето единство и ще продължи да се консолидира, за да може да бъде реална, единна световна сила, която определя не само своето бъдеще, но и бъдещето на света, бъдещето на света като либерална демокрация, а не опресивна диктатура.

В личен план, за мен 2017 беше година на равносметка. Станах на 60 години. Издадох две книги по този повод — “Любов на площада” (избрани стихове писани през последните 37 години, издателство Жанет-45) и “Краят на една епоха: мутренската култура и залезът на Запада” (избрани есета на политически, социални и културни теми, издателство “Ерго”). Не мога да повярвам, че съм станал на 60. Човекът е адаптивно същество, което свиква с всичко. Но аз не се чувствам по-различно от времето, когато бях млад.

- За настъпващото българско европредседателство премиерът Бойко Борисов е много притеснен да няма протести и критики срещу управлението. Оправдани ли са неговите страхове? Какви са Вашите притеснения?
- Аз се надявам, че българското европредседателство ще мине успешно, защото това е добре за България. Но това не значи, че проблемите ни са решени. Важно е все пак пред света да имаме едно лице и да не използваме външни сили за вътрешни тясно партийни интереси.

- Чуват се тук-таме гласове, че у нас се налага пълзяща диктатура. Имат ли те основание според Вас?
- За сега не виждам основания за подобни страхове. Все пак управляващите имат желание България да бъде европейска страна, част от Европейския Съюз, а това значи, че принципите на демокрацията и правовия ред трябва да се спазват. Все пак не сме в окаяното положение на Русия (казвам това с братско съчувствие към руския народ), където на практика политическа опозиция е невъзможна. Представяте ли си Путин да подаде оставка? Всеки, който би могъл да бъде реален опонент на Путин, бива отстранен. Слава Богу, България, която беше на практика покорна съветска колония в миналото, е далеч от това днес. Но нещата могат много бързо да се променят, ако не сме достатъчно бдителни. Демокрацията трябва да се защитава всекидневно. Тя не е даденост, а нещо, което ние сами създаваме.

- Какви са Вашите страхове за България?
- За мен големият проблем в България е корупцията и срастването на мафията с властта. Съдебната реформа още не се е състояла. Няма гаранции, или усещане сред българите, че те могат да разчитат на съдебната система, на прокуратурата, да се защитават правата на хората, а не интересите на мафията и олигархията. Виждам че има тенденция да се десемантизира думата олигарх. Олигарх означава не просто богат човек, а богат човек, който влияе пряко на властта, или я използва за свои интереси.

- А какво позитивно виждате за страната ни?
- Виждам много позитивни неща. И много пропускани за сега възможности. България е прекрасна страна. Познавам доста англични и американци, които много харестват страната ни и искат да живеят тук. Прекарвам голяма част от свободното си време в едно родопско село, Полковник Серафимово, където живеят много английски семейства. На толкова малка територия ние имаме такова огромно природно разнообразие и красота — от най-високия връх на Балканите, до морето, тракийската и дунавската равнина. Но голям национален потенциал са и младите хора, които се занимават с информационни технологии, компютърните специалисти. Те, доколкото ми е известно, вече създават голяма част от българския брутен национален продукт.

- Вие сте преподавател, работите със студенти. Виждате ли промяна в манталитета на българите и в каква посока?
- Аз съм преподавател в Американския университет в България, в Благоевград, макар че съм преподавал и в Софийския университет Творческо писане. В АУБ само половината от студентите ни са българи, имаме студенти от Албания, Македония, Сърбия, Косово, Русия, Украйна, Беларус, Грузия, Армения, Казахстан, Монголия и много други страни, включително САЩ. Всички те, включително българските деца, са най-често интелигентни млади хора - трудно е да познаете точно от коя страна са като ги видите. Отмина това време, когато студентите се различаваха видимо, по начина по който се обличат, общуват или мислят. Ние всички все повече сме граждани на света преди всичко, хора, всички сме хора, и трябва да мислим за общия ни дом - Земята.

- Как се променя културата на гражданите у нас? Има ли проблем?
- Мощната протестна вълна, провокирана от опита за назначаване на Пеевски като шеф на ДАНС и срещу правителството на Орешарски преди три години, показа, че у нас има гражданско общество. Ако няма гражданско общество, което постоянно, а не само по време на избори, контролира властта, не може да има истинска демокрация.

- А културата на политиците?
- Нормално е да има “политическа класа”. Но ако това са хора, които нямат никаква професия, никаква способност да се реализират извън политиката, те неминуемо ще бъдат податливи на корупция. Защото излизайки от парламента такъв човек, без възможност за професионална реализация, ще бъде никой. И ще използва властта за лично облагодетелстване.

- Кой е по-отговорен (и виновен) за състоянието на държавата – народът или елитът?
- В една правова държава думата “вина” трябва да има съвсем конкретен смисъл. Не може всички да са виновни, че определени хора са крали или престъпвали закона. А думата “народ” трябва да се ползва много внимателно. Тоталитарните диктатори винаги говорят от името на народа. И се прикриват зад народа. Но на практика “народът” се състои от свободни индивиди. И всеки трябва да има лична отговорност за делата си, особено индивидите принадлежащи към така наречения “елит”. Кой е опълномощен да говори от името на “народа”? В една представителна демокрация, народните избраници, тези за които хората са гласували, никога не трябва да забравят, че те са избрани, за да защитават интересите на своите избиратели, а не на тези, които имат пари да ги купят.

- Демографската криза и обезлюдяването на определени части от страната сериозни проблеми ли са според Вас?
- Разбира се, че демографският проблем е сериозен. Но това обикновено е проблем на по-богатите държави. Повечето европейски държави го имат. Проблемът с ниската раждаемост. Лошото е ако има и висока смъртност. При нас има и нещо друго обаче. По време на комунизма над 90% от българите не можеха да напускат страната (поне в западна посока). От 90-те години насам близо 2 милиона са напуснали България. Това обаче не трябва да се приема като някаква трагедия. Има огромни руски, полски и други източно-европейски общности в западните страни. Има повече евреи, арменци или ирландци в САЩ отколкото в Израел, Армения или Ирландия. Това не е трагедия за съответните народи. Освен това, много българи, които са живяли в САЩ или Западна Европа, се връщат. Аз съм един от тях. Важното е обаче, ако искаме тези хора да се връщат, държавата да създаде такива условия, че трудът им тук да се заплаща така добре, както и там.

- Кои трябва да са приоритетите на България в средносрочен план?
- Най-мъдрата инвестиция е инвестицията в образование. Това е инвестиция в бъдещето. Освен това няма никаква полза от ниските данъци за привличане на чуждестранни инвестиции, ако няма в страната ни действаща ефективна съдебна система, която да гарантира на инвеститорите, както и на българските граждани, справедливост и предвидимост. Много е важно най-сетне да се случи и у нас така нареченото електронно правителство, което ще елиминира бюрократическата корупция. Това трябва да бъдат приоритетите — образование и премахване на корупцията. Проблемите в здравеопазването са също въпрос на елиминиране на корупцията. Иначе — българите са предприемчиви и трудолюбиви хора. Важното е държавата, ако не им помага, поне да не им пречи.