Веганската мода, новата утопия на обърканата градска младеж

Автор: Glasove,com

Облекчаване на страданията на хората или на животните, кой би могъл да е против този благороден идеал?

Въпреки това, веганската мода не е внезапен изблик на алтруистична треска. Благотворителните асоциации го установяват всекидневно, независимо дали се занимават с бедственото положение на бездомните или с приемането на бежанци:

сякаш животозащитната мания засенчи най-елементарната хуманитарна тревога.

Борбата срещу повишаването на продуктивността на индустриалното животновъдство, което често свежда животните до обекти, не е ли добродетелна цел? Въпреки това, аболиционисткото движение, представено например от асоциацията L214, не защитава подобряването на условията на животновъдство, а неговото премахване: няма добро животновъдство, то непременно е експлоатация на най-слабите.

Не трябва ли да защитим домашните любимци, като знаем какво утеха носят на самотните хора? Въпреки това, движенията за “животинско освобождение” се опират на идеология, която, точно обратното, се бори за премахване на домашните любимци: просто фетиши в служба на нашия нарцисизъм, които би трябвало да живеят свободни! За да се предотврати разпространението на тези робски раси, те трябва да се кастрират, както препоръчват животозащитните партии.

Във време на екологични бедствия, причинени от свирепата експлоатация на природата, не е ли време да се върнем към зачитането на всички форми на живот? Въпреки това

днешната животозащитна идеология няма нищо общо с екологията.

Първата се интересува само от индивидите, способни да страдат, втората се тревожи за цялостното равновесие между видовете и не прави разлика между чувствителните и нечувствителните живи същества. Различни в своите принципи, те имат и противоположни последици: за да се съхрани равновесието между екосистемите, понякога трябва да се борим срещу вредните видове, но, от гледна точка на защитниците на животните, нито един вид не е вреден. Така спортният лов се осъжда от животозащитниците, докато често се признава за благоприятен за околната среда.

Сегашната веганска мода не е нито проява на пламенна емпатия, нито форма на “защита на биосферата”.

Трябва да я приемем такава, каквато е: нова утопия. Това е именно ключът към нейния успех сред част от обърканата от политиката градска младеж. Ако привлича толкова благородни сърца, вдъхновени от алтруистичен идеал и безграничен егалитаризъм, то е именно защото тя обявява не “обетована земя, в която текат мляко и мед” (родени от експлоатацията на животните), а свят без хищничество и страдание, накратко без Зло.

Въпреки че животозащитническата утопия и веганската идеология днес са склонни да объркват всичко, не бива да заключаваме, че нямаме задължения към животните. Те се подчиняват на четири прости принципи, с които би трябвало да се съгласят разумните умове.

Първо, човешките същества са хора.

Каквото и да е доброто отношение, което дължим на животните, те не са хора. Хората формират морална общност на равни, обвързани от взаимни и абсолютни права и задължения.

Втори принцип: домашните любимци ни даряват със сърдечното си присъствие; в замяна на това, ние им дължим защита и обич.

Трети принцип: селскостопанските животни ни дават от неолита своето мляко, кожа, яйца, плът или вълна;

в замяна на това им дължим подслон, защита срещу хищници и условия за живот, съобразени с биологичните изисквания на техния вид. Накрая, спрямо всички диви видове, с които не ни свързва никаква индивидуална връзка, имаме общи задължения: да защитаваме биоразнообразието, да гарантираме съхраняване на биотичната общност и да осигурим устойчивост на човешкия живот.

Общество, в което тези четири разумни принципа се спазват, е по-добро. Със сигурност по-добро, от онова, което ни обещават защитниците на веганския живот. Защото, както всички утопии, то се ражда в приятните сънища за утрешния ден, а при пробуждането се оказва само кошмар.

Последиците от тази утопия се ограничават засега до кампании срещу месния сектор, натиск над животновъдите, новите парии в едно общество, което често ги пролетаризира, и до няколко забрани или заплахи: срещу еврейските и мюсюлмански ритуални кланета на животни, делфинариумите, зоопарковете, цирковете с животни, развлекателния лов и риболов, боя с бикове, дресирането и състезанията с коне, фармацевтичните изпитания, кулинарните специалитети, кожите и т.н.

Но искаме ли да приложим утре веганската програма?

Искаме ли свят, в който граждански събрания забраняват консумацията на месо, риба или ракообразни? В който пазители на морала ще бдят над спазването на забраната да се използват кожи, вълна или коприна? В който инспектори на Министерството за положението на животните ще проверява по къщите дали всички “селскостопански” животни или домашни любимци са били кастрирани? В който ще трябва да върнем на дивите животни всички земи, които сме им откраднали от палеолита? Може би това би бил “възможно най-добрият свят”. Но не е сигурно, че е светът, в който искаме да живеем.