Какво да очакваме през новата финансова година?

Строителството ще бъде един от основните стимули за растеж на икономиката в България през следващата година, прогнозират експерти. Въпреки очакваният ръст от 4 на сто обаче, ръстът не е достатъчен, за да бъде подобрен значително живота на бедните хора у нас, съобщава БНТ.
За първи път през 2018 г. сектора на здравеопазването може да изпревари енергетиката като сфера, в която има най-много изтичане на пари, прогнозира главният икономист на една от големите банки у нас Кристофор Павлов.
„Ширещата се неефективност, разпиляване на ресурси, ще достигне мащаби, които ще поставят сектора на здравеопазването на първо място що се отнася до извличането на ренти и ще изместят този на енергетиката, който досега беше първенец“, заяви икономистът.
Два са основните рискове пред икономиката ни през идващата година - забавяне на износа и опасения от надуване на нов балон в сектора на недвижимите имоти заради високите цени на жилищата.
Тъкмо загубата на фокуса върху износа е основната причина през 2009 г. е причина за тази криза, която преживяхме след това, добавя Кристофор Павлов.
Той отчита една силна 2017 г. с растеж от порядъка на 4%. Фактор, който е забавил икономиката през изминаващата година е забавянето на големите инфраструктурни проекти и по-бавното усвояване на еврофондовете.
„Едно нещо е сигурно, че ще видим повече инфраструктурно строителство през следващата година, общата динамика, с която вървят процесите ясно го потвърждава, както и собствения ни опит по време на първия програмен период“, обяснява Павлов.
Като спирачка за ръста той отчита и трупането на големи буфери в бюджета, които не позволяват влизането на повече свежи пари в икономиката.
Една алтернатива на тази политика би била вместо да се трупат допълнителни резерви, защото резервите и в момента вече са големи, фискалният и валутния резерв са на исторически най-високите нива, вместо това може да се води политика на малко по-големи дефицити в рамките на два процента.
И с растеж обаче българите си остават бедни.
„По-голямата част от спестяванията на българската икономика идват от корпоративния сектор. Спестява и сектора на домакинствата, разбира се една сравнително малка част от него - хората с най-високи доходи, вероятно около 20-25% от населението на страната има заплати, които им позволяват да спестяват“, добавя Кристофор Павлов.
Той е категоричен, че когато говорим за бизнес има и географско изкривяване на инвестициите - в Южна България са съсредоточени повечето успешни фирми, а Северна остава на опашката.
„Членовете на германо-българската търговско промишлена камара отчитат много силна година. Не смятам, че има много сериозни фактори, които забавят бизнеса, защото бизнесът върви по своята логика. Основните проблеми, с които се сблъскват фирмите е липсата на достатъчно качествено професионално образование и липсата на персонал“, каза пък Мариана Чолакова, която е представител на Германо-българската търговско промишлена палата в Търговска зона "Тракия".
Допълнителен плюс за бизнеса ще бъде и предстоящото европредседателство, което се очаква да увеличи потреблението в страната, а оттам и приходите за бизнеса.