"Дъвка за балончета" – децата от 80-те се предадоха днес

Източник: днес.бг


Към носталгичното детство на 80-те с играта на "Стражари и апаши", боевете с фунийки, лепило "Кале", некермани и дъвки "Идеал" и "Турбо" ни връща "Дъвка за балончета".

Ще усетим миналото по завитите в хартия салами, изтърканите катерушки, свободата да тичаш по софийските улици, подвиквания от балконите, прякорите до живот.

Историята е разказана покрай случайната среща на Биляна (Теодора Духовникова), завърнала се от Лондон за сватбата на братовчедка си и Калин (Иван Юруков) – момчето, с което са си обещали да се оженят като пораснат.

Героят е копирайтър в рекламна агенция, а писателските му способности, примесени с бунтарско недоволство, много наподобяват на героя на Велислав Павлов от "Вездесъщият"

Приликите продължават и с поставения пред дилема главен персонаж – дали да избере семейството – съпруга и дете, или изкушението на новата (стара) любов.

Все пак "Дъвка за балончета" не достига нивото на филма на Джевелеков, както по отношение на диалозите, така и при работата с актьорите и така действията на персонажите често изглеждат немотивирани.

Режисьорът Светослав Тодоров-Роги има опит на малкия екран в сериалите "Столичани в повече" и "Кантора Митрани" и явно гледа носталгично и на старите български ленти, от които излизат вечни фрази като: "Сега ще видите вие кон боб яде ли".

Почти в същата тоналност Малин Кръстев влиза в образа на учителя с репликите: "Ще падат глави" или с въпроса: "Ти ли завря връзки в ауспуха на автомобила?".

Намръщен към патилата на хлапетата е и неприятният чичо, скрил луканки в мазето си. Но подвиквания като: "Ей, хулигани ще ви отрежа ръчичките", така и нямат потенциал да влязат в списъка с емблематични цитати от български филми.

И макар и да не се подхлъзва да проследява политическите промени, "дъвка"-та във филма загубва вкуса си, оставяйки го в миналото. А  настоящето е прието твърде сиво, монотонно, примиренческо. Порасналите герои влизат доброволно в коловоза на всекидневието. Карат се с партньорите си и се прибират при тях без стремеж за промяна.

Поколението, израснало между другото, е хубава идея за филм. Светослав Тодоров-Роги го описва с eсенно-цветни тонове на миналото и твърде обрани в настоящето, каквото е и настроението на героите. Апатията на днешното време, обаче не е достатъчно подплатена в отношенията между персонажите. Пропуск, който не дава особен шанс да се усети тъгата по не(до)изживяната любов, каквото е посвещението на режисьора.