Каталунската криза парализира испанската политика

Каталунската криза парализира испанската политика – бюджетът за следващата година все още не е одобрен, а конституционната реформа е отложена.

Инициативата за независимост, която причини най-тежката криза от последните десетилетия, създаде нови проблеми за и без това фрагментирания парламент, в който съперничеството между партиите прави всяко споразумение трудно.

„Това в близкото бъдеще ще остане един особено непродуктивен законодателен орган“, казва Хосе Фернандес Албертос от Испанския Национален Изследователски Съвет.

За прокарването на бюджета за 2018 г. консервативната „Народна партия“ на премиера Мариано Рахой и техните партньори от дясноцентристката „Граждани“ и депутатите от Канарските острови, се нуждаят от подкрепата на петима народни представители от Баската националистическа партия.

Тя обаче се противопостави на решението на Мадрид да наложи пряко управление на Каталуния, след като регионалният парламент едностранно обяви независимост на 27 октомври. Оттогава се скъпи за подкрепата си. Очаква се да запази тази своя позиция до регионалните избори в Каталуния на 21 декември.

Апатия

Териториалната реформа в Испания също се оказва трудна за съгласуване, дори и на фона на каталунските лидери, които искат отцепване на региона от Кралството.

Испания е разделена на 17 полуавтономни области, но някои от тях – включително Каталуния, не са доволни от статуквото и искат промяна във финансирането, която да пасне по-добре на техните нужди.

Всяка териториална реформа ще изиска амбициозни промени в конституцията от 1978 г. и ще трябва да включва усъвършенстване на системата за финансиране на регионите, която не е еднаква за всички части на Испания.

Социалистите имат обещанието на Народната партия на Рахой, че ще разучи възможностите за конституционна реформа в замяна на подкрепата им за налагането на пряко управление над Каталуния.

Сега обаче Рахой протака. „Не можем да говорим за конституционни реформи без да знаем какви именно реформи са нужни“, многократно е заявявал той.

„Проблемът не е в това, че няма предложения за сверяването на основния ни закон. Проблемът е там, че имаме правителство, което е лишено от политическа инициатива“, каза миналия месец лидерът на Социалистическата партия Педро Санчес и обвини испанското ръководство в апатия.

За Фернандес, конституционната реформа ще бъде трудна за съгласуване.

Той смята, че ще е по-реалистично да се инвестира политически капитал в други решения, които не включват конституционна реформа, като например закон, който да реши въпроса с неравенствата в икономиките на регионите.

Фрагментиран парламент

Именно това обаче се корени проблемът.

Като се остави настрана Каталуния, испанският парламент е пълен с несъгласни помежду си политически партии.

Една година след като започна работа през ноември 2016 г., той е приел едва девет закона, докато през 2015 г. броят им е бил 48, а през 2014 г. – 36.

Правителството на малцинството, което е управлявано от Рахой, обещава да понижи дефицита на Испания под нивото от 3% от БВП през 2018 г. и блокира десетки поведени от опозицията инициативи с аргумента, че те включват в себе си прекомерни държавни разходи.

Рахой има 137 депутата в 300-местния парламент, което е далеч под абсолютното мнозинство, на което се радваше от 2011 до 2015 г.

Появата на две относително нови партии – крайнолевите „Подемос“ и „Граждани“ - допълнително внесе разцепление в политическия пейзаж, доминиран някога от „Народната партия“ и Социалистите.

А това пречи на работата на правителството, тъй като партиите трудно постигат съгласие по много от въпросите.



Засилване на разделенията

Каталунската криза единствено засили тези разделения, а пленарните сесии се превърнаха в игра между политическите формации, които си разменят взаимни обвинения като топка.

„Това, от което Испания сега се нуждае, е повече социална и териториална сплотеност“, заяви миналата седмица пред парламента депутатът от социалистите Меритсел Батет.

Характерът на Рахой също обяснява законодателната парализа, казва Антонио Торес дел Морал, професор по конституционно право в испанския университет UNED.

„Той е от онези политици, които мислят, че времето лекува много неща, така че предпочита да не предприема рискове, като стартира законодателни инициативи“, казва той.