Почитаме Свети Сава, обредите пазят от злите сили

Българската православна църква почита днес св. Сава. Той е основател на много манастири в Палестина и на знаменитата лавра, известна под неговото име.
Свети Сава живял от 439 година до 532 година. Роден е в областта Кападокия в семейство на заможни родители. Баща му бил военен и заедно с майка му пътували из страната по служебни дела. На 5 години Сава бил оставен на грижите на чичо си. Когато станал на 8 години, Сава отишъл по собствено желание в близкия манастир, където получил образованието си и изучил Светото Писание. Родителите му настоявали да се прибере при тях, но Сава отказал.
На 17 години бил подстриган за монах и приел монашеството. Той обикнал монашеството и достигнал съвършенство в поста и молитвата. В манастира останал 10 години, след това заминал за Йерусалим. Имал желанието да се присъедини към учениците на преподобния Евтимий Велики, но Евтимий го изпратил при блажени Теоктист, брат в съседния манастир. Като го благословил, преп. Евтимий предсказал, че Сава ще стане основател на обширна лавра и ще бъде славен наставник на всички палестински отшелници.
В Теоктистовия манастир Сава се предал изцяло в служба на Бога и минал всички монашески служби с послушание и усърден труд, там останал до 30 годишнината си. Имал желание за усамотение и затова напуснал манастира и се преселил да живее в една пещера, където прекарвал дните си в пост и молитва. Връщал се единствено в манастира за съботните служби. Плетял кошници, в замяна на които получавал от монасите хляб и плодове.
Така минали 5 години и Сава решил да отиде при Св. Евтимий Велики, в пустинята Рува, където стоял с него до смъртта му. След смъртта на Евтимий, Сава живял в Йорданската пустиня близо до манастира на преподобни Герасим. След време при него започнали да идват и други, търсещи усамотение. Постепенно цялата област покрай Силоамския поток се заселила с отшелници. Господ се грижел за тях като правел чудеса - на гладните изпращал храна, за жадните- избликвал извор сред пустинята, а болните намирали изцеление.
След смъртта на родителите му, свети Сава получил голямо наследство и с парите от него основал няколко болници и манастири, от който най-известен е манастирът "Св. Сава" във Витлеем край Йерусалим, който е един от най-старите манастири в света и най-старото до днес обитавано монашеско средище в Светата Земя.
Св. Сава починал на 93 години от естествена смърт.
В някои райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.
Преди изгрев слънце яловите булки пресяват брашно през наопаки обърнато сито. А най-старата жена в дома нарежда: "Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне коремът." и вярват, че след като раздаде омесения и опечен обреден хляб на кръстопът, до годината рожба ще добие.
За здраве и плодородие жените раздават и питки.
Митологията представя св. Сава като брат на св. Варвара (почитана ден преди него) и на св. Никола (почитан ден след него). Свети Сава в народните вярвания е по-добрият, той винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двамата подготвят празника на св. Никола, затова се казва: "Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава".
Празнуват именниците и от женски, и от мъжки пол. Празнуват хора с имена Елисавета, Сава, Савина, Съби, Събка, Съботин, Съботина, Славка, Славомир, Славчо, Сафка, Слави, Светослав, Светослава.
На този ден има установена традиция да празнуват Слав и производните му, ако не празнуват вече на друг сходен на името им ден- Станислав, Белослава. Честит празник!