Неда Василева в диалог с линията, открива нова изложба в Бургас

Любителите на изящното изкуство могат да се насладят на прекрасните графични рисунки на загадъчната Неда Василева в бургаската Галерия „Богориди”. Изложбата ще бъде открита тази вечер от 18 часа.
За Неда рисуването е жест, който тя извоюва за себе си. Започва да рисува късно, на 38 години. За нея изкуството е присъствие и липса, за която тя се бори. Очакване, което тя прегръща и смята че Господ й го е дал с една ръка, но тя го държи с двете, за да не го изпусне... Не обича в картините си да пресъздава реалния свят, винаги има провокация за размисъл. Те са по-скоро пъзели и събрани и подредени, отразяват нейния или нечий живот.
Неда не обича да пътува, макар да е израстнала с тракането на нощните влакове и се чуди – къде пътуват тези хора?!
Където и да живее обаче, иска да има прозорец към нейния свят и връх. Това я мотивира и зарежда. Последно живее в полите на Витоша и всеки ден съзерцава могъществото на планината.
Обича тушовката и с нея прави най-невероятния танц на линията. Сами ще видите безброй такива, от дължината на които, ако ги съберете, ще получите най-дългия път.
Рисува птици, но не може да лети – няма криле. Обича да си говори с небето и облаците и смята, че в сърцето си е скрила късче за себе си... Щом  Слънцето изгрее, осъзнава красотата на деня и благодари на Бог, че е жива! Рисува с темпо като сестрата на Дивите лебеди, защото времето изтича и няма да успее....
В Бургас я познават като паранормална, дори си мислят, че има извънземни около себе си. Сънува картините си, темите, и знае, че ще нарисува нещо, което е важно за нея. Ядосва се на себе си, че заспива, когато трябва да си говори с Луната...
Не общува с „полу-приятели” не харесва „полу-влюбени” мъже и живее своя собствен „полу-живот”.  Моли се да не я споходи „полу-смърт”....
Творчеството на Неда е странно, но запомнящо се, утоляващо. Тя не подражава на никого, но и нея не могат да я подръжават.. Символиката в картините й говори много на притежателите им. Затова и авторката си ги снима и съзерцава. Най-странното е поставянето на заглавието – разгръща прочетена книга произволно и първото изречение дава отговора...точен, определящ... Тя мисли, че съчетава прочетеното с нарисуваното..., не признава манипулации от извънземни. На всяко свое действие има обяснение и винаги намира себе си в коридорите на лабиринта. Изходът е труден, но е някъде там... Обича тези, които са до нея! Само това има смисъл!