Призрак в броня в 21 век, киберпрестъпност и идентичността ни в мрежата

Автор: Георги РУСЧЕВ

В края на март тази година по кината се появи дългоочакваната екранизация на култовата манга и аниме от 1989 г. „Призрак в броня“, която зачеква в дълбочина сериозните теми на идентичността в модерното, технологично обществото или липсата на такава. През призмата на едно футуристично за времето си виждане за бъдещето, авторът Широ Масамуне успява 30 години по-рано да даде светлина на проблеми, с които днес очевидно започваме да се сблъскваме в ежедневието си.

Най-злободневният пример за това е случаят с 38-годишния бургазлия Милен Станчев, който в продължение на 3 години, се представял за красива жена в нета. Само месец по-рано пък култовият Спас от село Кочериново стана известен с фалшивия си профил, с който бе заблудил хиляди, включително известни и богати българи и чужденци, че е италианец-авантюрист, обикалящ света. Интернет срещата на 11-годишната Никол пък с убиеца й и факта, че днешната младеж се представя за един човек в мрежата, а всъщност е друг, е само потвърждение за дуалността на персоната ни в 21 век. Тези случаи очевидно зачестяват, а е само въпрос на догадки колко всъщност са фалшивите профили в необятната и безкрайна мрежа, която приемаме за даденост.

Всъщност се оказва, че никак не е трудно човек да се представи за някой друг в интернет. Това де факто е така още с появата на чатовете mIRC, ICQ и т.н. Всичко, което е необходимо, е да изберете атрактивна профилна снимка от нечий чужд профил, да я сложите на вашия „собствен“ и да започнете да правите каквото си пожелаете с него. И най-лошото е, че няма как органите на реда да разберат за това навреме, а последващото разследване изцяло разчита на милостинята на големите корпорации като Фейсбук, Гугъл и дори различните и-мейл сайтове.

Като част от киберпрестъпността, този вид ненаказуема (ненаказуема, тъй като се извършва на „място“, което не е в пределите на държава и съответното законодателство, а в рамките на частна корпорация) кражба на самоличност всъщност може да се окаже еквивалентно опасна от тази в реалния живот. Чрез фалшив профил с ваша открадната снимка образът ви може дори погрешно да влезе в медиите, да бъдете обвинени за престъпления, които не сте извършили. Типичен и съвсем пресен пример е фалшивият профил на "Мария Василева", който е създаден от 38-годишния бургазлия Милен Стойчев, чиято мярка за неотклонение бе разгледана в края на миналата седмица. Защото със сигурност голяма част от измамените мъже са смятали и откровено вярвали, че говорят с жена, която изпитва симпатии към тях и която е изпаднала в беда в една чужда държава.

И тук се връщаме на „Призрак в броня“ – същото японско творение, което е вдъхновило филми като Матрицата и Аз роботът, Екс Макина, Аватар и Изкуствен интелект. Същата манга, която още през 1989 г., когато телефоните бяха с кабел, а интернетът бе само в сънищата ни, предсказа пристигането на киберпрестъпността и нейните последици за обществото, индивидуалността и самоличността на отделните хора в 21 век. Кой си ти? Мария или Милен? Те двамата едно цяло ли са и можеш ли да направиш разлика? А ти същият човек ли си, когато си сред хора и когато си в мрежата?

Мангата, където хакер, успява да хакне умовете на хора по улицата и да ги кара да вършат това, което той иска. По много подобен начин, случаят с Милен/Мария е такъв – все пак, представяйки се за друг, той/тя е успял/а да „хакне“ умовете на стотици мъже, които пък без много да се замислят, му/й изпращали трудно припечелените си пари. Не, тези хора не са мизерници, самотници или загорели чички. Те са жертви на системата, в която живеем отскоро. Система, за която все още не знаем нищо и която всъщност е способна на много повече от това, което си представяме щом обикновена красива профилна снимка е способна на толкова много. (бел. а. „даренията“, които Милен получавал от името на „Мария Василева“ се начисляват на над 40 хил. лв.)

Вариантите за изход от тази нагледно безизходна криза са няколко. Или ще се наложи да свикнем с фактите такива, каквито са - да се примирим, че в мрежата е пълно с измами и да се научим как да ги избягваме за наше добро. Или ще трябва в мрежата да се наложат коренни промени, които до известна степен да заличат това, което я прави уникална - свободата на словото и анонимността. Кое ще надделее ще разберем в идващите години, но е факт, че дори в момента вторият подход за решаване на проблема изглежда набира сила.

Този тип престъпления ще станат част от нашето ежедневие в бъдеще така, както ежедневие са телефонните измами и кражбите. Какво обаче ще означава това за интернет, за живота ни в мрежата и за нашата индивидуалност и чувство за "аз" е въпрос само на догадки.