На дъното на Черно море лежи кораб от V в. пр. Хр., непокътнат от солената вода

Автор: Светлозария КИДЕРОВА, снимка: Авторът

Д-р Калин Димитров е роден през 1967 година в София. Завършва висшето си образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1992 година. През 2007-ма защитава докторска дисертация на тема  „Най-ранната медна металургия по западния бряг на Черно море“, под ръководството на член кореспондент Хенриета Тодорова.  През 1992 година започва кариерата си в Центъра по подводна археология в Созопол, а от 2016 е негов директор.

Той бе един от участниците в 11-тата поред кръгла маса проведена днес в Ахтопол на тема „ Музеите в Бургаска област – възможности и перспективи” /ВИЖ ТУК/

Ето какво разказа д-р Димитров пред репортер на Флагман.бг за съкровищата, които се крият на дъното на Черно море, което се превърна в гореща точка на подводната археология.

-Какви са последните находки през 2017 година, с какви проучвания и изследвания може да се похвалите?

-Започнахме първите проучвания през април и приключихме преди десет дн. Почти без прекъсване сме работили. Първите проучвания, които направихме, бяха в Южната акватория на Несебър. След това направихме геофизично проучване и разкопки на устието на залива пред устието на река Ропотамо, след това продължихме с дълбоководното проучване по проекта „Black Sea MAP”, който има за цел да проучи подводното културно наследство в българската акватория на Черно море. След това продължихме по проучванията в Южната акватория на Несебър

-На какви находки попаднахте?

-Целта на проучванията не е била да събираме находки, макар че изследванията около р. Ропотамо бяха много добри материали и находки.  Насоката на проучванията в Несебър, с които започнахме и с които свършихме изследователския период, беше да се уточнят и да се заснемат наново по-точно и по-прецизно Крепостните стени, които са открити и изследвани през 70-80 години на миналия век. Проучванията на залива пред устието на р. Ропотамо бяха с цел възобновяване на едни стари проучвания от 80-те години на Иван Карайотов*, като искахме да съберем по-добри данни за стратиграфията и да изясним характера на обекта, което постигнахме успешно.  Може да се каже, че има много впечатляващи находки при дълбоководното проучване. Общо през трите години на проекта „ Black Sea MAP” сме изследвали над 60 корабокрушения в северната зона по трасето на нереализирания газопровод Южен поток и в южната зона на юг от Созопол до границата.  Сред тях най-ранното корабокрушение вероятно се отнася към 5 век пр. Хр., което означава, че години наред не е претърпял никаква промяна,  а най-късните са от края на XIX век.  Завършващото проучване, което имахме в Несебър, беше за заснемане на тези Крепостни стени, които са регистрирани отдавна. Мисля, че представихме много успешно, защото за първи път успяхме да приложим фотограметрично заснемане на големи площи на архитектурни стени под вода в България.

-Държавата помага ли ви за тези проучвания?

-Помага ни, разбира се. Центърът по подводна археология е държавен културен институт и нямаше да съществуваме без нейната помощ. Другото важно е, че проучването, което направихме в Несебър, е финансирано по програмата за Разкопки и консервация” на Министерство на културата, а пък първоначалното проучване на Несебър, с което започнахме през май е спасително, което всъщност се реализира благодарение на записаното изискване в закона.

-Много чужденци посещават Черноморието през летния сезон, има ли интерес от тяхна страна към тези проучвания и забележителности?

-Трудно ми е да кажа. Това са данни по-скоро на туристическия бранш, но мисля, че да.

-Днес се проведе 11-тата поред кръгла маса за обсъждане на различни проучвания и изследвания, какви са Вашите очаквания?

-На тези срещи се раждат ценни идея за културното ни наследство. Обсъждаме с колегите кой какво е направил, показваме и ние от Центъра по подводна археология какво сме направили.

-Ако трябва да посочите един музей по морето, който е най-впечатляващ и има най-ценни находки, кой би бил той?

-Аз лично много харесвам музея в Созопол и не защото Центърът по подводна археология е базиран там, а защото е много компактен и прелива от интересни неща. Всеки път, когато човек отиде там, вижда нещо ново и хубаво

* Иван Карайотов в български историк, филолог и археолог, един от най-видните изследователи на Бургаския регион.