Как Григор е свалил Шарапова - вижте разказа на рускинята

Източник: Гонг

Автобиографията на Мария Шарапова вече е на пазара, а в интернет се появиха откъси от книгата. Очаквано рускинята е отделила внимание и на Григор Димитров, с когот имаше връзка. Маша разказва как двамата са се запознали и как българинът я е впечатли. Предлагаме на вашето внимание разказа на Шарапова:

Как Григор е успял да спечели любовта ѝ

През октомври 2012, когато напусках корта след четвъртфинала ми в Пекин, проверих телефона ми и имаше съобщение от Макс (Айзенбърд, агент на Шарапова б.р.). ′Благодаря′, написах обратно, както всеки път. 10 минути по-късно получих второ съобщение, което ме изненада. Макс бе в Маями и там бе 4 часа сутринта. Не трябва ли да спи? "Григор Димитров иска твоя телефонен номер".

Погледнах телефона изненадана, а и мога ли да кажа развълнувана? Телефонът бе прибран в джоба ми и преминах през 10-минутно възстановяване на колелото, последвано от 15-минутен стречинг докато моят треньор ми говореше за мача. Но умът ми не бе с него, което не е нещо ново, защото Томас Хьогщед, треньорът ми по това време, говори прекалено много след мач, повече отколкото някой има нужда. Извадих отново телефона, сега имах ново съобщение от Макс. Беше същото:
"Григор Димитров иска твоя телефонен номер"
Защо две съобщения? Да не би Макс да мисли, че обхватът в Пекин е лош?
Отговорих: "За какво?"
Макс: "За какво? Ти глупава ли си?"
Проверих името на Григор в Гугъл, за да видя на колко години е. Беше ли изобщо пълнолетен?
21. Едва.
"Дай му имейла ми".

Спомням си как забелязвам едно разхождащо се дете из селцето на Уимбълдън, високо, слабо с изражение на добре изглеждащ тип, което казва, че той знае, че изглежда добре. Спомням си, че казах на моя треньор, ′Добре, че той не е от моята генерация, това щеше да бъде опасно. Опасно разсейващо."

След няколко разменени имейла, Григор поиска моя номер.
Правих се на недостъпна и му дадох кода за месинджъра на моето Блекбери. След това телефонният ми номер. Нашите съобщения се превърнаха в телефонни разговори, нашите телефонни разговори във видео разговори. Беше простичко и истинско. Не се замислях твърде много докато след един от нашите разговори, той ми звънна отново след 30 секунди и ми каза, ′Съжалявам, но ми липсва гласът ти. Може ли да поговорим още няколко минути?′

Не знаех какъв е ранкингът му към този момент. Нашите скайп разговори продължиха. Майка ми започна да ги нарича терапевтични сесии, защото в края на всеки един от тях винаги бях усмихната.
Нещо в програмата на Григор ме озадачи - той отиваше в Париж прекалено рано за турнир в зала в Париж. Нямаше смисъл.

Защо ще играе преди основната схема да започне? Набързо отворих апликация на телефона ми, наречена "Резултати на живо", където има резултати на живо от всеки тенис турнир, който се играе по света, включително и схемите на турнира. Прекарах твърде много време на NBA.com през трите ми години със Саша (Вуячич б.р.), търсейки изиграни минути, процент на точки. Не бях готова за нов рунд от това, не толкова скоро. И въпреки това го правех отново.

Проверих основната схема. Името на Григор не беше там. Преминах на квалификациите. Там беше. Под №60 в света. Следващото нещо, което си спомням, беше, че следях резултатите от квалификациите. Всичко беше от разстояние докато една вечер той не се появи на вратата ми с червени рози и огромен плюшен мечок. Прекарахме много време заедно в следващите няколко седмици.

След дни той ме попита, дали бих била негова приятелка. Хвана ме неподготвена. Не бях готова за нищо такова. Той каза, че ще чака докато съм готова.
"Кой е този човек", се запитах.
Погледнах го учудено: Защо този красив мъж, който може да сваля всяка, чака жена, която не е готова за връзка?
"Ок, казах аз. Но не знам кога ще съм готова. Може да минат месеци."
"Ок, каза той. Ще чакам. Знам какво искам и искам теб."

Седмиците станаха месеци и нищо не можеше да ни спре. Гледах как той расте, триумфира, претърпява разочарования, възстановява се. Нагоре и надолу. Обичах много да го гледам как играе. На Коледа стоях на гумен стол, гледайки го как тренира. Само аз, най-добрата ми приятелка Естел, той и неговият спаринг партньор в слънчев калифорнийски ден, който се усещаше като всичко друго, но не и Коледа.

Как момчето се превръща в мъж пред погледа на Шарапова

Гледах как се изкачва в ранглистата. Гледах го как отива от ужасни хотели на магистралата в Мадрид, хотелите, които дори плъховете избягват, до апартамент в "Четири сезона" в Париж, "Карлайл" в Ню Йорк. Гледах го как от дете, което не искаше да даде малко повече пари за по-висока класа в самолета до Австралия до мъж, който лети с частен самолет, осигурен от новия му приятел милиардер. След един от моите мачове в Бризбейн, той даде на всички от моя екип бели фланелки с бележка, пожелавайки си един ден да има екип като тях. И преди да се разделим, той го направи. Гледах как расте в своята собствена личност, личност, която прави собствени решения. Гледах как се превръща в мъж.

Защо Григор не е (все още) сред великите тенисисти според Шарапова?

Григор бе наричан следващият Роджър Федерер, следващият това, следващият онова. Той е стигал до осмо място в света и има толкова голям потенциал. Има прекрасни удари. Начинът, по който удря топката, след това се приплъзва, дори на твърди кортове, е вдъхновяващ. Той може да прави невероятни неща с тялото си. Това е дарба и проклятие. Въплътено е в него, той иска не само да печели, а и да изглежда добре докато го прави. Трябва да бъде перфектно или не го иска изобщо. Трябва да е невероятно или го забравя. Затова все още не е изпълнил потенциала си. Какво разделя великите играчи от добрите играчи? Добрите играчи печелят винаги, когато всичко функционира. Великите играчи печелят дори когато нищо не функционира, дори когато мачът е грозен. Това е, когато не са велики. Защото никой не може да бъде велик всеки ден. Можеш ли да го направиш в лошите дни, когато се чувстваш като боклук и резервоарът е празен? Това е въпросът.
Била съм близо до съвършенство в няколко щастливи следобеда - мога да ги изброя на едната си ръка. Но обикновено въпросът е да измислиш да спечелиш с каквото имаш. Има толкова много мачове, които съм спечелила просто като измисля как да се промъкна. На Григор му предстои да научи как да го прави. Ако не е перфектно, той не иска да го прави.

За болезнената раздяла

Наскоро Григор ми каза, докато говорихме по телефона, след като бе стигнал полуфиналите на Аустрелиън Оупън, че едно от най-лошите неща в живота е, когато имаш правилното нещо в грешния момент. Това ме накара да се замисля за една вечер, която прекарахме заедно преди Уимбълдън през 2015. Той бе достигнал полуфиналите през предишната година, побеждавайки Анди Мъри и губейки в четири сега от Новак Джокович в този кръг. Той извади книга, която Уимбълдън подготвя за предишните турнири. Тихо разлисти страниците на книгата докато намери моя снимка, в неговата ложа, гледайки неговия мач. Той ме погледна, тъжен, мисля, че имаше сълзи в очите му. "Видя ли това? Това значи всичко за мен. Да те видя в моята ложа до майка ми."

Тогава, в този момент, емоционалното привличане, с което се борих, стигна до своя край. Знаех, както и той, че не мога да бъда този човек в този момент от моя живот. Трябваше да се фокусирам, да се подготвям за моите собствени мачове, моите собствени триумфи и загуби, на най-голямата сцена в кариерата ми. Гледах мача му този ден само защото бях загубила рано в тези турнири. Така че неговият хубав спомен бе лош мой. Това, което значеше всичко за мен се бе случило само защото бях загубила. Както той каза, може да имаш правилното нещо, но може да дойде в грешно време.