Какво е бургаското ноу-хау в образованието и как кметът Димитър Николов направи тиха революция

Автор: Иван КОЛЕВ

Всички училища в община Бургас са напълно санирани с внедрени мерки за енергийна ефективност, а над 50 % вече са и с обновени спортни игрища и дворни пространства.

Това съобщи днес, на 15-и септември, кметът Димитър Николов. На пръв прочит – обикновена статистика, която на мнозина може и да не направи особено впечатление. Работещите в Просветата обаче много добре знаят, че това е невероятно постижение за 90 % от 265-те общини в България.

Но бургаският кмет не е от породата управници-самохвалковци. Нещо повече - в последните месеци Николов съвсем съзнателно избягва публичността, заради това и никога не се е биел в гърдите, че опитва да прави революционни промени в образованието.

А той действително ги прави! По характерния за него начин - последователно. Това обаче остана неразбрано от широк кръг от хора, защото бе заглушено от хейта, преминаващ на определени моменти в чисто мрънкане.

Какво направи кметът за образованието?

Още в първите години на встъпителния си мандат той започна подготовката на проекти за енергийна ефективност на училищата. Беше му необходим дълъг период – да се изчака отварянето на мерките, да се намерят точните финансови инструменти, които да осигурят финансиране, да се изпълнят проектите...

Така крачка по крачка бяха обновени всички бургаски училища. Много хора може да си мислят, че промяната е визуална – стиропор и цвят, но това бе само фасадата. Истинският резултат бе стотици хиляди спестени левове, които отново стъпка по стъпка се реинвестираха в подобряването на материалната база, повишаването на заплатите на учителите и внедряването на иновации.

За да не бъдем голословни ще ви посочим и един пример – от СУ „Петко Росен” в ж.к.”Меден рудник”, където бяха въведени мерки за енергийна ефективност, закупена бе модерна отоплителна система на пелети, оптимизира се управлението на сграда и сметките паднаха драстично – от 140 хил.лева на месец до 30 хил.лева!

Ефективността даде възможност и за увеличение на учителските заплати и мотивирането на педагогическия състав. В резултат, отново в СУ „Петко Росен”, бяха привлечени 10-ина млади учители, което си е истинско чудо на фона постоянно растящата средна възраст на педагозите в страната.

В случая СУ „Петко Росен” не е прецедент, подобна тенденция има във всички останали училища в общината.

Заради това и Бургас е един от градовете с най-млади учители – средна възраст 42-43 години при 50-55 години за страната.

Отлична идея бе и възможността да се стимулират училищните директори да подготвят проекти на състезателен принцип, което разбута позаспалите педагогически администрации.

Директорите попаднаха в конкурентна среда и се бореха да имат най-добрата база и преподаватели, за да привлекат ученици, а с тях ще дойде и делегираната държавна субсидия, тъй като, както е известно, „парите следват ученика”.

Промяна имаше и в столовото хранене, където цялата философия се промени и заложи на друг подход – публични търгове за столовете с ангажимент на инвеститора да реновира помещенията. Отзвукът засега е много добър, въпреки че на места явно бяха допуснати грешки и се създадоха конфликти, но процентът е пренебрежително малък.

Списъкът може да продължи още, някъде действително бяха допуснати грешки, но е факт, че в образованието в Бургас се извърши една тиха революция, чиито плодове ще се берат в следващите години.

Следващата стъпка изглежда ще е висшето образование. Направиха се няколко смели крачки в тази посока – Медицинския факултет, финансирането на ИТ обучението, но очевидно ще е необходимо нещо по-сериозно, което да задържи и привлече младите хора в Бургас, а с това и инвеститори.

Публична тайна е, че няколко големи компании отказаха да стъпят тук, защото няма достатъчно квалифицирана работна ръка и избраха други локации като Пловдив, например.