Що за престъпление е да си съчиниш дело, да си го разпределиш и да го гледаш

Източник: Правен свят

Какво точно престъпление по служба и как е извършил бившият председател на Административния съд в Бургас Атанас Вълков и може ли да бъде осъден за него?

По тези въпроси два съдебни състава имат три различни мнения, става ясно от мотивите на Софийския апелативен съд (САС), който през май замени ефективната присъда на Вълков с условна от 2 години и 6 месеца, но тя беше подписана с особено мнение от председателя на състава Николай Джурковски.

Прокуратурата обвинява Вълков, че през пролетта на 2011 г., когато беше арестуван, опитал да продаде парцел от 12 дка край Несебър за 2,2 млн. евро чрез фалшиви документи. С тях и от името на вуйчо си Димо Ненков, който не знаел за това, съдия Вълков поискал и успял да възстанови имота по съдебен път. За тази цел той изготвил и ползвал фалшиви протоколи за собственост от средата на миналия век, от които да е излезе, че земята е на дядо му Иван Габровски. Накрая Вълков стигнал и до продажба на имота, като сключил предварителен договор за 2,2, млн. евро, но купувачите се оказаха агенти под прикритие и съдията беше арестуван.

Преди това той решил да се сдобие по сходен начин и с друг имот край морето, който е частна общинска собственост. Отново използвал данните на вуйчо си и завел от негово име административно дело за отчуждаване и възстановяване на собственост на два парцела, които никога не са били на Димо Ненов. Вълков сам си съчинил делото, после си го разпределил и започнал да го гледа, но беше арестуван преди да го реши.

В тази връзка прокуратурата поддържа обвинение за престъпление по служба, извършено от лице, заемащо отговорно служебно положение по чл. 282, ал. 2 от Наказателния кодекс, тъй като Вълков не се е отвел от делото и така е нарушил изискването за безпристрастност според Закона за съдебната власт (ЗСВ). Двете инстанции, разгледали делото срещу него, имат 3 различни мнения за наказателната му отговорност по този текст от закона. Иначе, срещу него са повдигнати и обвинения за пране на пари (по него и двете инстанции го оправдават) и за документни престъпления, за част от които също има осъдителна присъда. Най-тежкото наказание обаче му е наложено именно за престъплението по служба.

Не, не може

На първа инстанция съдия Весислава Иванова от Софийския градски съд (СГС) не се съгласи с формулировката на обвинението по чл. 282, ал. 2 от НК, тъй като първо прие, че Вълков е действал като съдия, а не като председател на Бургаския административен съд и затова не е заемал отговорно служебно положение. По този въпрос и втората инстанция е съгласна, но оттук започват и разминаванията.

След това в мотивите на СГС се казва, че задълженията на съдията са подробно описани в ЗСВ (да гледа и решава делата си в срок, да пази тайната на съвещанието, да не изразява предварително становище и др.), но за нарушаването им няма повдигнато обвинение. Съдът прие, че Вълков е изфабрикувал административното дело за придобиване на имота, като сам е съставил жалба по него и сам го е разглеждал. В мотивите на съдия Иванова се казваше, че по този начин подсъдимият е симулирал правораздавателна дейност и такава на практика не е имало.

Затова СГС измени обвинението и осъди Вълков за престъпление по служба по чл. 283 от НК, след като прие, че Вълков като длъжностно лице не е нарушил или неизпълнил свои задължения, а е използвал служебното си положение, за да си набави облага. След като беше признат за виновен и за документни престъпления, бившият съдийски шеф беше осъден на 3 години и 6 месеца затвор.

Да, може

Мнозинството в състава на САС (Красимира Медарова-докладчик и Емилия Колева) застъпва тезата, че Вълков може да носи наказателна отговорност по основния състав на престъплението по служба по чл. 282, ал. 1 и отменя присъдата в частта, в която обвинението е изменено и също не приема тезата на държавното обвинение. САС казва, че градският съд не се е съобразил с Постановление №2 на Пленума на Върховния съд от 1980 г., според което, "за да е осъществен съставът на това престъпление, е необходимо длъжностното лице да е използвало длъжностното си качество за една извънслужебна дейност, при реализацията на която се набавя целената облага". В случая с Вълков пък той е действал в кръга на службата си.

САС не приема и тълкуването, че задълженията на съдията по ЗСВ се свеждат до срочното решаване на съдебните дела. Мнозинството на въззивния състав подчертава, че когато съдията извърши престъпление от общ характер при изпълнение на функциите си, наказателната му отговорност се осъществява по общите правила.

"Следователно правораздавателната дейност на съдиите не е изключена от приложното поле на престъпленията по чл.282 от НК, както е приел СГС в мотивите към присъдата си", пише САС, като се мотивира, че в случая правните последици от действията на Вълков не са резултат от незнание или неточна и невярна преценка, а са умишлено действие с цел облагодетелстване.

Според апелативните съдии вината на Вълков е в това, че е образувал и гледал административното дело, а не в това, че не се е отвел от него. С това си поведение, според съдебния състав, подсъдимият е допуснал нарушение на служебните си задължения по чл. 4 от ЗСВ - да е безпристрастен в работата си като съдия.

"От друга страна, задължението за отвод възниква само в случаите на редовно образувано съдебно производство, при обстоятелства, които не зависят от волята на съответния магистрат и за които той е узнал след като делото му е било разпределено за решаване на случаен принцип.
Конкретният случай изключва тази хипотеза, тъй като се касае за съзнателно порочно образувано дело, по инициатива на съдията-докладчик, който ако би го получил по законосъобразен ред, е следвало да се отведе от разглеждането му. Подсъдимият е разгледал лично съдебното производство, с цел да постанови по него съдебен акт в своя полза, по силата на който да придобие инкриминирания недвижим имот. Или допуснатото нарушение на служебни задължения е в рамките на възложената му дейност по правораздаване, като е действал от името на институцията, в която е бил назначен като съдия", пише в мотивите на САС.

Спор сред състава на САС има и по отношение на вредните последици от действията на Вълков. Мнозинството признава, че според обичайната хипотеза, немаловажните вредни последици би трябвало да са в сферата на дейност на подсъдимия, т.е. за съдебната система. Като цитира отново Постановление №2 на Пленума на Върховния съд от 1980 г. обаче САС казва, че това проявление не се изключва и в друга стопанска област, с която се засяга нормалното функциониране на стопанството като цяло. В случая застрашени са били правата на собственост върху недвижими имоти на Община Несебър.

Да, ама не

Председателят на въззъвния състав Николай Джурковски е на особено мнение и смята, че Вълков е трябвало да бъде оправдан по обвинението в престъпление по служба, но не защото не е извършил такова.

Според него виновното поведение на Вълков е в това, че не се е отвел от административното дело, което е изфабрикувал, което означава, че не е изпълнил служебно задължение, а прокуратурата го обвинила в нещо различно - че е нарушил служебните си задължения. Затова според съдия Джурковски държавното обвинение е сбъркало правната квалификация. Той също се позовава на цитираното постановление на Пленума на Върховния съд, за да обоснове извода си, че нарушаване на служебни задължения има при активна дейност и поведение в нарушение на службата.

"Намирам обаче, че в конкретния случай неправомерното поведение на подсъдимия не се състои в това, че той формално е започнал да разглежда и е разглеждал процесното административно дело /извършвайки действия по администрирането му, както и различни процесуални действия/, защото с факта на самото му разглеждане, след като е определен за съдия-докладчик, той не е нарушил служебните си задължения на съдия", пише в особеното си мнение съдия Джурковски, с което мотивира виждането си, че неправомерното поведение на Вълков е именно това, че не се е отвел от делото.

"Това налага извода, че се касае за умишлено бездействие по служба - бездействие спрямо нормативно установеното служебно задължение на съдията да се самоотведе в случай на съзнавано /узнато/ от него наличие на основание за това… Но тъй като в рамките на инкриминираните коментирани факти липсва повдигнато юридическо обвинение за изпълнително деяние "неизпълнение на служебните задължения", то считам, че подсъдимият не може да бъде осъден за такова непредявено му изпълнително деяние. Касае се все пак за напълно различни изпълнителни деяния, чрез които би могъл да се осъществи престъпният състав по чл. 282 ал.1 от НК, респективно за напълно различни елементи от фактическия състав, макар и в рамките на едно и също престъпление и на една и съща диспозиция на правната норма", се казва още в особеното мнение на съдията.

Той отбелязва още, че все пак и обвинението на прокуратурата е свързано с липсата на отвод по делото, докато мнозинството от САС е приело за нарушение това, че подсъдимият го е гледал. Според председателя на състава, след като мнозинството приема за неотносимо отсъствието на отвод, то "в този случай единствената законосъобразна последица от този извод се явява оправдаването на подсъдимия по така предявеното му фактическо обвинение, а не признаването му за виновен и осъждането му за нарушение на нормативен акт, основано на факти, които въобще не са въведени в обвинителния акт".

Съдия Джурковски не е съгласен с мнозинството и по отношение опасността от настъпване на немаловажните вредни последици. Според него те би трябвало да са за съдебната власт, а не за община Несебър. Той твърди, че и предметът на делото, гледано от Вълков, е бил такъв, че и евентуалното решение по него не би се отразило върху правото на общината да упражнява фактическата си власт върху имота. В особеното си мнение той изразява несъгласие и с осъждането на Вълков за 17 от всички 18 документни престъпления, като споделя виждането на СГС, че документите, с които само е отправено някакво искане, не могат да са годен предмет на обвинението.

От мотивите към присъдата става ясно още, че влошеното здравословно състояние на Атанас Вълков е основен аргумент, довел до условното му осъждане. Окончателното решение на казуса се очаква от Върховния касационен съд.