Как либералите станаха пуритани

Автор: Lentata.com

В Канада истеричните прогресисти поискаха да се преименуват училища, кръстени на Джон Макдоналд, баща основател на страната, защото бил расист. В Англия левичарите искат да махат колоната на Нелсън. Миналата година в Рим покриха голи статуи специално за посещението на иранския президент. Реал Мадрид си махнаха кръста от емблемата на тениските, които продават в Близкия изток. В някои училища в Лондон не се сервира от години свинско месо, защото изчислили, че е по-евтино за мнозинството да се съобразява с мюсюлманите, отколкото да се поръчва отделен кетъринг.

Потискането на християнски и западни сантименти е стара новина. По-модерното вече е да се абсорбира чужда култура като прогресивен политически акт. От около година наблюдавам, че тече в САЩ апология на носенето на хиджаб от феминистки като символ на свободата и еманципацията; ислямът бил защитавал жените, а патриархалното християнство ги потискало. Нонсенсът тук е клиничен.

Повече от маркетинг гаф

За постмодерния неомарксизъм стратегическа цел е да управлява това, което се нарича represented reality – изобразена реалност. Всички дребни примери отгоре са част от тази борба. Всички предмети са потенциални оръжия. Всичко може и трябва да бъде политизирано. Не може да избягате в света на изкуството, не може да избягате като гледате спорт, не можете да избягате като си нарежете сирене и пиете ракия. Всички тези неща рано или късно се политизират от левите. Както гласят соц лозунгите – „Всеки буркан компот – юмрук в лицето на империализма!”, „Всеки набран домат – габърче в леглото на Кенеди!” Новите либерални комунисти разсъждават по същия начин – всичко е политика, всички трябва се интересуват от политика, всичко е свързано с власт, всичко трябва да бъде използвано. Белите, християнски, патриархални, капиталистически, колониални и прочее символи, сгради, статуи, книги, исторически наративи, както и речникови думи, трябва са бъдат премахнати, защото според неомарксистите те са инструмент за упражняване на власт (защото те само така разбират света, като отношения на власт и подчинение) от страна на белите, хетеросексуални мъже.

Неомарксистите се опират на идеята на Дерида и другите постмодернисти, че един предмет може да бъде обект на безкраен брой интерпретации, които да бъдат еднакво валидни. Един мъж може да бъде жена, едно историческо събитие може да се е и да не се е случило, расата е социален конструкт, дори постулатите в природните науки не са нищо повече от интерпретацията на белите мъже за света, чрез която те упражняват власт. Съответно ако успеят да заменят тези интерпретации с други, биха могли да освободят и еманципират потиснати социални групи. Например ако се промотира идеята, че древните египтяни са били черни, това ще овласти и ще компенсира изстрадалите черни малцинства по света. Ако се преосмисли християнската теология и се каже, че Бог няма пол (това е сериозно, една жена го заяви по ВВС в Англия преди няколко месеца), това ще помогне на движението на трансексуалните хора.

Всъщност битката за полово, сексуално, расово и религиозно освобождаване и разкрепостяване обаче, вместо да създаде общество, в което хората да могат да правят каквото искат и да бъдат каквито искат, парадоксално се изражда в една особено перверзна пуританщина. Секуларизацията, сексуалната революция и постмодернизма вместо да разрушат властта, което се кълняха че ще направят, накрая създадоха стриктно пуританство, на което биха завидяли и калвинистите. То изпълнява всички важни условия на пуританството – 1. налага правила, които се тълкуват все по-ограничително, 2. Вменяват чувство за вина и автоцензура и 3. Прониква във всички сфери на публичния и личния живот, от площада до спалнята ви.

Трябва да внимаваш как се разкрачваш във влака, да не се обръщаш след жените на улицата, дали използваш правилното полово неутрално местоимение когато говориш с непознати, дали продуктите които продаваш са халал и дали няма християнски кръстове по тях. Миналия месец ESPN изтеглиха спортен коменатор от събитие, защото се казвал Робърт Лий; нищо, че човекът беше азиатец и не само той, но и неговите деди нищо общо нямаха с Гражданската война. Друг пример, който ми идва на ум е как една студентка в Англия миналата година напусна мястото си на президент на студентския съвет, за да се разкае и самонакаже, че е спала с някакво момче, което било пияно на някакъв купон и не можело да й даде експлицитно съгласие – това ако не знаете се брои за изнасилване сега.

И най-брилятното в този подход е, че той се основава почти изключително (засега) на автоцензура и самонаказване – така че реакционно настроените му противници се сблъскват със стената на собствената си философия – свобода на словото, частна инициатива, лична автономия.

Социалното лицемерие

Разбира се, хората винаги са живеели в някаква форма на социално преструване; не казваме на класната си в началното училище че има лош дъх, правим се че харесваме децата на семейните си приятели и какво сме получили за Коледа от смахнатата си леля. Цялото това преструване обаче има благородната цел да направи възможно общуването между хората. Всяка преструвка, която не носи полза в общуването, накрая се отхвърля. Всяка власт, която не се упражнява мъдро, се губи. Редът, изроден в пуританщина се разпада. Не всички интерпретации са еднакво валидни. Светът, обществото и човека не са безкрайно гъвкави.Когато се опитате да изкривите реалността прекалено много, тя ще се отплесне обратно и ще ви удари през лицето.

Левичарите – тези пионери на сексуалната революция, безбожието и разврата станаха най-железните, мазохистични и кресливи пуритани. Защото те разглеждат човешките отношения само като отношения на власт. Киното, спорта, архитектурата, секса и дори сиренето е власт.

Не е важно дали ще бойкотирате сиренето им или не. В тази налудничава игра, единственият печеливш ход е да не играете.

***