Не очаквам резултати в борбата с корупцията - хората не си защитават интересите, а седят, гледат и мълчат

Автор: Лъчезар Лисицов, снимка: Авторът


Димитър Стоянов е на 65 г., юрист. Бургаски депутат - първи мандат от „БСП за България“, избран е с преференции. Член е на Комисията по правни въпроси и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Бивш служител на МВР.


- Г-н Стоянов, Корнелия Нинова уверява, че БСП наистина иска борба с корупцията. Но антикорупционният законопроект на вашата партия може ли да гарантира това?
- Всеки един закон може да гарантира някаква борба с корупцията, в т.ч. и проектът на БСП. Но за мен по-важното е какви ще бъдат резултатите от тази борба. Защото не се вземат мерки за преодоляванене на корупцията, а се предприемат правно-административни мерки, които да всеят чувството на страх. Пред закона отговарят само тези, които са хванати. Всеки, който тръгне да се занимава с корупция, смята, че няма да бъде хванат. Основите на корупцията са в това, че България няма икономика. Има един малък обществен ресурс, който трябва да бъде усвоен от група играчи, които имат такива възможности. И България е страна без цел. Единственото в момента е боричкане за усвояване на еврофондове, а не за създаване на национален продукт. Лично моето мнение е, че европейските фондове не носят необходимия ефект за развитието на България. До 2007 г. страната вървеше по друг път. Тогава нямаше европейски фондове. Може би и тогава е имало корупция, но работата вървеше. Докато сега положението е отчайващо.

- Какво мислите за антикорупционните проекти на БСП и на ГЕРБ?
- Законопроектът на БСП е изключително силов. Този на ГЕРБ е значително по-мек. Ако двата закона се разглеждат в един и същи момент, може да се стигне до средно и балансирано положение. Но аз не очаквам някакъв съществен резултат. Досега бяха създадени много закони за борба с корупцията и продължаваме да ги създаваме и въобще не се прави отчет – защо не сработиха тези закони. В момента върви пакет от законодателни мерки – наказателни и наказателно-процесуални, с което ние казваме на обществото и на света, че България има проблем с корупцията във властта. Лично аз съм песимист от гледна точка на резултатите, които се очакват. Не е тайна, че аз дълги години съм работил в системата на МВР и моята специализация е била в икономическите престъпления, но съм работил в една друга среда. И тогава в някаква степен ги овладявахме, сега ситуацията е коренно различна и аз се съмнявам. На първо място, за да има ефективна борба с корупцията, пред обществото трябва да се постави цел за развитие в близките 20-30 години. Защото борбата срещу корупцията е, за да създадат условия за постигане на определени цели. А нашата борба с корупцията е, за да ни харесат; да ни хареса някой отвън и да каже „браво, вие се преборихте“. И какво от това?

- Ама те никога не ни казват, че сме се преборили.
- Те нямат интерес. Те имат интерес да ни държат на някой вход и да не ни пускат – да сме втора ръка хора. Те си защитават собствените си интереси. Важното е ние да си защитим нашия интерес.

- В парламента сред колегите Ви депутати има ли страх от главния прокурор? Какво Ви е усещането?
- Не, не мога да кажа, че има такъв страх. Аз мога да говоря повече за моята парламентарна група. Но аз считам, че ние като депутати не сме страна в борбата, която се води между прокуратурата и ръководството на съда.

- Защо реформата на прокуратурата продължава да е тема-табу за парламента?
- Главният прокурор не подлежи на парламентарен контрол. Така е създадено по Конституция с оглед разделението на властите.

- Това е ясно, нека да е така. Въпросът е, че когато една система не работи, парламентът има право да я реформира, нали така?
- Да, но тогава трябва да се създаде необходимото мнозинство за реформа. Може би трябва да има промяна и в самата Конституция. Това, което в момента прави парламентът, е да приеме промените в Наказателно-процесуалния кодекс, което се и случи. Аз лично бях против.

- Този антикорупционен орган, който ще се прави, не трябва ли да има прокурорски функции, както е примерно в Румъния – там има видими резултати?
- Дали трябва да има прокурорски функции – не знам, но при всички положения трябва да се работи в тясно единодействие с прокуратурата и всичко да работи в екип. Затова говоря за целите. Когато имаме определена цел, която е поставена, тогава лесно всеки един може да каже какво трябва да се направи. Тогава е ясно. Когато нямаме цел, всеки може да си го разтяга, както си иска.

- В случая каква цел според Вас трябва да се постави?
- Икономическо развитие. Да се започне диалог в обществото къде искаме да бъдем след 20-30 години...

- Това е на теория. Вие знаете, че има огромна обвързаност между различните власти – прокуратура, изпълнителна власт и т.н. Когато има корупция, тя се прикрива. Каквито и цели да си поставим, няма смисъл.
- Всичко е въпрос на време. За мен проблемът е, че обществото не си защитава интересите. Всеки един човек трябва във всеки един момент да си знае интереса. Когато хората седят, гледат и мълчат (тука не говоря, че трябва да се излезе) – ами то трябва и по вестници и по медии да се тръби.

- Медиите и те са свързани с...
- Всичко е свързано. Аз затова ви казах – в момента ние сме общество на парадокси. Изключително развита и голяма съдебна система – закони, съд, прокуратура, МВР... Въобще много – и от другата страна седи една изключително развита престъпност. Много медии – никаква свобода на словото. Много лечебни заведения – лошо здравеопазване. Всичко е на някакви количествени показатели, в които няма нищо. Това са въпроси, по които трябва да се създадат съответните настроения в обществото. Трябва да има политическа сила с воля, която да ги реши. Съжалявам, но в момента виждам пазене на статуквото, а не решение на въпроси.

- В парламента има ли такава политическа сила, която да е готова да направи това, за което Вие говорите?
- Аз не знам дали има такава политическа сила, защото това не съм го чул от никого. Предполагам, че може би има, но аз съм склонен да вярвам, че във всички парламентарни групи има хора, които разсъждават като мен. И това не е въпрос на една политическа сила, това е въпрос на цялото общество.

- Тогава гражданите лош избор ли правят, когато гласуват?
- О, не. Глас народен – глас Божи. Не мога да кажа, че правят лош избор. Но гражданите винаги могат да направят друг избор. Те са го решили по този начин.