У нас няма условия за съществуване на групи за отвличания като в Южна Америка

Автор: Лъчезар Лисицов (снимка: Авторът)



Филип Гунев е на 44 г., експерт-криминолог. Заместник-министър на вътрешните работи в служебните правителства на Марин Райков и Георги Близнашки и в кабинета „Борисов 2”. Доктор по криминология от Лондонския икономически институт. 

- Г-н Гунев, МВР адекватно ли е реагира в ситуацията с изчезналия Адриан Златков – син на бизнесмен?
- Отвън е трудно да се каже, защото това са конкретни оперативно-издирвателни действия, които те са предприели. А доколко са изчерпателни – ако работят по всички версии, би трябвало да се смята, че адекватно изследват всички възможности. Но тъй като се вижда, че той е оставил и телефон, и кола, и всичко, следва да се водят разпити със свидетели;  да се говори с баща му. Това, че баща му казва, че е отвлечен, би трябвало да означава, че бащата смята, че има причина синът му да бъде отвлечен. Още повече, че предисторията на тази автокъща показва, че явно там има някакви проблеми.

- Какво имате предвид?
- Доколкото разбрах, там е имало палежи преди месеци или миналата година, което показва, че там явно има някакви проблеми – дали е с конкуренция, дали е с длъжници, е трудно да се каже. Но ако бащата смята, че той е отвлечен, най-вероятно има причина да смята, че това може да се е случило. И най-вероятно става дума за някакви неуредени сметки. В същото време, ако бащата просто смята, че е отвлечен, тъй като си е оставил ключовете, колата, телефона и го няма, това по-скоро би било грешка, тъй като има много хора, които решават по лични причини да изчезнат. Това е ежедневие в полицията – периодично някой изчезва. А роднините казват – той си е оставил телефон и кола и всичко и го няма. Това се случва често и тогава те изчезват по лични причини и много добре знаят, че за да са непроследими, си оставят абсолютно всичко.

- Какви други случаи на изчезване са възможни?
- Ами някой решава просто да изчезне по лични причини. Затова следва да си видят всички версии – дали е бил психически уравновесен, дали е оставил нещо, дали се е подготвил – може да е изтеглил някаква голяма сума пари, да е взел пари назаем. Има доста неща, които трябва да се огледат, преди да се стигне до заключение, че не е просто изчезване, а е отвличане. А вече като е отвличане, основното е да се търси мотивът. И там мотивите най-вероятно се въртят около семейния бизнес.

- Знаем, че при отвличане информация за него изтича доста дни, а понякога и месеци, след като то се е случило. А сега такава информация изтече още същия ден. 
- Това е само предположение (че е отвлечен – б.а.). 

- Но това не поставя ли под много сериозен риск живота на похитения? Какъв избор имат оттук нататък похитителите му?
- Първо, все още е рано и по никакъв начин не могат да се правят сравнения с нещата отпреди десетина години и да се казва – това тук е нова банда за отвличания. Това е единичен случай и въобще такива твърдения според мен са неуместни. Ако има няколко такива случая, тогава вече ситуацията ще е друга. Второ, в предишни случаи, въпреки че се знаеше, че има отвлечен, впоследствие сумите бяха платени и без намеса на органите някои от хората бяха освободени, въпреки че продължаваха да издирват похитителите. Така че това, че случаят е станал известен, не мисля, че задължително създава риск за живота.

- Но вече е ясно, че МВР следи бащата и няма как похитителите да направят връзка с него, ако искат откуп. Не е ли така?
- Не е така. Как го следят? Има хиляди начини да стигнат до него, особено ако познават бизнеса му. През посредници, през имейли и всякакви форми, които са трудно проследими, може да бъдат доставени послания и да се установи контакт. По-трудно е, но не е невъзможно. Но мисля, че би било странно и нелогично - изведнъж се появява нова банда за отвличания и се прицелва в някакъв такъв не особено заможен човек (или поне така изглежда отстрани), а не в някой от добре познатите милионери, които се знае, че може да платят сериозни суми. Но това са хипотези и предположения.

- Вие доскоро бяхте заместник-министър на вътрешните работи. Според Вас има ли условия в България за възраждане на този вид престъпления?
- Не, не виждам. Този вид престъпления ги има във всякакви държави.

- В Европа ги няма.
- Не е така. Във всяка страна може да се случи, въпросът е да не оставиш да стане практика, както е в Мексико или в Южна Америка, където има десетки групи, които се занимават с това. Там това е форма на организирана престъпност, която съществува. Тук очевидно нямаме такъв тип добре изградени структури. Имахме тази една група отпреди години. Но тази група бе реализирана и участниците в нея бяха задържани, което показва, че няма условия. Ако имаше условия, то щеше да се появят други такива групи и те да си съществуват и да си работят безнаказано, какъвто е случаят в такива страни, в които е масово. Тук очевидно няма кой да ги остави да работят безнаказано. Там е форма на организирана престъпност. Те си имат достатъчен финансов ресурс да подкупват и да се измъкват.

- Не сме чак като в Южна Америка, така ли?
- Не мисля, че такава форма на организирана престъпност би била толерирана, дори и от корумпирани магистрати или служители. Затова не мисля, че има условия – просто е политически неприемливо да има такъв тип ненаказана престъпност. Мисля, че сме на такъв етап в развитието си.