Бойко Борисов си е избрал образа на екзотичен тромав мечок, за да извлече ползи с хитрост

Автор: Лъчезар Лисицов


Кольо Колев е социолог, роден през 1956 г. Завършил е психология в СУ „Св. Климент Охридски”. Специализирал е социална психология и социология. През 1994 г. учредява социологическа агенция „Медиана”, чийто директор е и в момента.

- Г-н Колев, как се представи българската власт при посещението на френския президент Макрон?
- В общи линии – по български. Малко така с любопитни закачки от типа „всички парле ву франсе”, но като че ли започнахме вече да му свикваме. Преди беше популярен изразът „да не се изложим пред чужденците”, но вече свикнахме да сме малко не в час по отношение на самите чужденци.

- Чисто политически виждате ли някаква полза  от тези срещи, които се състояха у нас?
- Честно казано – не. Г-н Макрон се опитва да вади свои политически и икономически дивиденти с оглед на интересите на Франция, без да се съобразява обаче с основното, на което се крепи Европа – а именно свободния пазар. Той се опитва да ограничи пазара на труда за източноевропейците, като едновременно с това поставя ограничения пред да кажем българските превозвачи, българските предприемачи. Така че каква полза може да има в случая? Доста е съмнително, че въобще може да се очаква някаква полза.

- А президентът Румен Радев как се представи? Показа ли компетентност или по-скоро преобладаваха клишетата?
- При всяко положение в такава среща ще преобладават клишетата по простата причина, че не може да се каже директно на г-н Макрон „гледай си работата, всички тези неща е ясно за какво ги правиш, само че нямаме интерес от това”. Затова се използват обтекаеми фрази и клишета. Според мен г-н Радев, макар и клиширано, но точно постави въпроса – да, разбираме, че казусът спира социалния дъмпинг, но не трябва да се пренебрегват принципите на свободния пазар, на който се крепи самата европейска общност. Може би звучи клиширано, но е по същество.

- Бойко Борисов като че ли не показва сериозен напредък в политическата си култура въпреки завидния стаж в политиката. Защо се получава така?
- Подозирам, че той си е избрал този образ на екзотичния тромав мечок. Подозирам, че му харесва донякъде и вероятно би искал да го използва с известна доза хитрост. В този смисъл като се правиш на непохватен, не в час и на некадърен евентуално би могъл да извлечеш някакви ползи в бъдеще. В случая единственото, което се оперира, е Шенгенското пространство от една страна срещу ограничаването на така наречения от Макрон социален дъмпинг. Ако е възможно да се прави някакъв компромис, Бойко Борисов вероятно ще се възползва от това. Но той си е избрал позата на едва ли не тромавия, стъпващ като мечка в стъкларски магазин с характерните си бойковизми, вероятно преследвайки донякъде стил „Силвио Берлускони”, който също беше известен с доста странните си жестикулации.

- Какво да очакваме от новия политически сезон – каква е Вашата прогноза? Каква е вероятността правителството дори да падне?
- Според мен е малка вероятността правителството да падне. От новия политически сезон не можем да очакваме практически нищо освен крепене на статуквото и задържане на това положение. От друга страна, не се забелязва ярка политическа алтернатива. В този смисъл не се е появила партия или политическо лице, което да събере в себе си надеждите на избирателите за нещо по-различно и по-добро. Това е шансът на настоящото управление. То ще се стреми да крепи положението, без да прави резки движения. Разбира се, всичко това ще подложено на корупционен натиск от страна на местните партийни функционери, които съвсем естествено ще искат да осребрят властта все по-бързо. Това съответно ще изправи Бойко Борисов и ръководството на ГЕРБ пред нови и нови предизвикателства, както при историята със суджуците.

- Корнелия Нинова как се представя като лидер, дали тя мина апогея си на последните парламентарни избори? Каква е вероятността тя да е следващият премиер на България?
- Както казах, в момента не се оформя политическа криза. В този смисъл въпросът за новия политически лидер и евентуален бъдещ премиер в лицето на Корнелия Нинова е доста ранен. В момента тя като че ли овладява партията си, седи доста добре на политическата сцена с 2-3% след ГЕРБ, но това е абсолютно преодолима разлика. Големият проблем тук, както и при ГЕРБ, е липсата на партньор. С кой ще си партнира – това е големият проблем пред БСП. Ако искат да управляват, те ще трябва да намерят тези партньори, тъй като без всякакво съмнение, поне на този етап при едни възможни избори, не се очертава възможността която и да е партия да вземе мнозинство.

- Всъщност търсенето на партньор не е ли причината Корнелия Нинова да не говори с имена за „паралелната държава” – т.е. тя не говори за ДПС, за Делян Пеевски, за Доган?
- Да, това беше характерно също и за Бойко Борисов, ако си спомняте. Той атакува т. нар. тройна ламя, но въобще не обели дума, че Ахмед Доган е част от тройната ламя – нормални политически ходове. Големият проблем с Пеевски ще бъде историята около КТБ и дали той ще успее да излезе сух от това. Засега се опитва да го направи, но предстои да видим.

- А какво можем да очакваме от старата десница?
- От старата десница в момента нищо не можем да очакваме. Вероятно ще трябва да мине време и след евентуален крах на ГЕРБ тя да започне да шава и да се структурира отново. Преди падането на ГЕРБ те нямат никакви аргументи за своето съществуване. Вдясно вече стана ясно кой е опонентът на лявото, макар и масово да се твърди, че ГЕРБ не е идеологическа партия (в този смисъл за какво дясно става дума), но така са се сложили нещата. Така че не виждам особена перспектива пред тях към този момент.