Как настъпва краят на глобализма и защо това е добра новина!

Автор: Божидар БОЖКОВ

Вчера (28 юли) официално бе положено началото на края на глобализацията. И това е добра новина! Най-тежките до този момент американски санкции срещу Русия, облечени в обичайните финтифлюшки за демокрация, за да радват шутове, като Росен Плевнелиев, са всъщност протекционистки закон, който именно е първият пирон в ковчега на глобализацията.

Някои твърдят, че с него Русия вече официално е обявена за враг, но по-реално е да се каже, че с помощта на тези санкции Америка отново започва да обгрижва своите собствени корпорации.

Те разделят фирмите, които се занимават с енергетика, на правилни и лоши. Като правилни, разбира се, са американските, а лоши – руските и всички, които имат бизнес с тях. Лошите ще бъдат наказвани, а правилните – всячески насърчавани. Това е всичко друго, само не глобализация.

Говорим за тежък протекционизъм, който разбива на пух и прах една от най-свидните рожби на глобализацията, само 23 години след създаването ѝ – Световната търговска организация.

Тези санкции спускат тежки икономически бариери най-напред напред Европа, а оттам процесът неминуемо ще се прехвърли и към целия свят. И ще обхваща още и още сфери на живота. Така постепенно светът ще се върне към онова развитие, в което държавите отново ще започнат да имат смисъл. Както и държавните граници.

Естествено нищо няма да се случи отведнъж, но важното е, че началото е поставено. Както някога, когато се е създавал мастодонтът ЕС, всичко е тръгнало от някаква си стомана и постепенно е обхванало всяка сфера в живота, та чак до безумия, като големината на клозета и кривината на краставицата, или още по-големите – коя страна кога и колко влакове може да си купува, така и сега краят на глобализацията тръгва пак от икономиката, в случая от енергетиката. Но постепенно ще обхване и всичко останало.

Неслучайно законът за санкциите е общ за Русия, Иран и Северна Корея. Дори само това посочва, че той има много по-сериозни задачи и ще се простира доста отвъд икономиката, с чийто дух уж е пропит.

Това е закон, който ще накара много страни да се определят, което в крайна сметка отново ще образува в света и други политически и икономически центрове,

а не само един – САЩ. Дори мнозина в Америка обаче не го съзнават. И те са основно в редиците на демократите.

Защото факт е, че с този закон Тръмп изпълни най-важното си обещание – да прекрати безпринципната икономическа политика на предшествениците си, насърчаващи транснационалните корпорации за сметка на чисто американските, и да въведе протекционизъм.

Да си американска фирма вече ще има голямо значение, макар законът уж засега да говори само за онези, които се занимават с енергетика. Забавно е как републиканците използваха политическия словоред на демократите (ние сме за световна демокрация, Путин е тиранин), за да пробутат и с техните гласове закон, от който на първо място най-доволни ще са Тръмп и избирателите му.

С този закон американският президент едно към едно изпълнява основния си предизборен девиз: Да направим отново Америка първа. Какво друго, ако не това, е прогласеното в закона право на американските власти да разчистват пътя на американските корпорации за енергийни сделки в Европа и света, като вменяват на американското право екстеритариалност!

Но печеливша от този закон ще е и самата Русия. Вкарвайки я в общо законодателство с Иран, Америка буквално я подбутва насила към образуването на нов силен геополитически съюз в света.

Ако досега Русия и Иран само си намигаха неофициално, сега обстоятелствата ще ги накарат да го играят вече и официално един отбор. Въпрос на време е това да се оформи и като писмен договор. Към който в следващия момент ще се присъединят и още държави, на първо място Китай. Вторият план е, че официалното обявяване на Русия за истински враг ще постигне в самата Москва точно обратния ефект.

Наместо народът да се вдигне на бунт, да свали „диктатора“ и на власт там да дойде някоя удобна за Запада хипотетична Путинка, след Путин най-вероятно ще се появи съответен Курягин, който вече няма да нарича Америка „нашите партньори“, а ще има съвсем друг, много по-характерен и ясен подход.

Мисля, че от вчерашния закон много доволен е и Ким Чен-ън. Нищо, че сенаторите наложиха най-жестоките санкции срещу страната му.

Северна Корея се е научила чудесно да живее в тежки санкции. Оттук-нататък обаче тя се сдобива със събрат по неволя – Русия, която вече много ще се замисли дали да гласува в синхрон с Америка в Съвета за сигурност поредното решение срещу КНДР, както правеше досега. Америка връчи на КНДР огромен, скъп подарък – цяла една Русия, за което Ким само е могъл да си мечтае досега.

Когато в света отново се оформят няколко геополитически центъра, от това доволни ще останат и държави като България.

Стига тези, които са на власт, да имат пипе да се възползват. Много по-лесно е да лавираш и намърдваш националните си интереси, движейки се между няколко големи играчи, отколкото когато е само един. Някогашна Югославия е пример как това може да се получава по чудесен начин.

*Коментарът е на журналиста Божидар Божков, публикуван е във фейсбук на 29 юли. Заглавието е на редакцията на Флагман.бг!