Ако възникне политическа формация около Румен Радев, ще е около Нова година - ще е с ляв, а не с центристки профил

Автор: Лъчезар Лисицов


Доц. д-р Антоний Гълъбов е социолог, преподавател в департамент „Политически науки” на Нов български университет. Потърсихме го за коментар на изтичащата първа сесия на 44-ото Народно събрание, на първите шест месеца на Румен Радев като президент и на други актуални процеси в българската политика.

- Доцент Гълъбов, каква е оценката Ви за пролетно-лятната сесия на парламента, която всъщност бележи и началото на 44-ото Народно събрание?
- Най-общо бих казал няколко неща - сравнително по-ниска законодателна активност; относително стабилизиране на новото управляващо мнозинство преди всичко по линия на разбирането за това, че нито парламентарната опозиция, нито извънпарламентарен субект не е реална алтернатива на това управление. Така че имаме един малко по-забавен процес на законодателна дейност и запазване на високото равнище на политическо противопоставяне от последната сесия на 43-ото Народно събрание.

- ГЕРБ и „Обединените патриоти” успяват ли да се сработят във властта?
- Малко по-сложно е, защото „Обединените патриоти” останаха три политически формации – в смисъл, че там след предизборната коалиция не протича процес на някакво вътрешно-организационно и партийно обединение. Така че в това отношение по-скоро ГЕРБ има три политически формации, с които партнира, които общо се възприемат като „Обединените патриоти”. Струва ми се, че засега усилията, които полагат представителите на „Обединените патриоти” дават резултат, защото има променена ситуация, в която отговорностите на управлението променят както поведението на политиците, така и начина, по който мислят за решаването на определени проблеми. Във всеки случай поведението на представителите на „Обединените патриоти” в управлението и в парламента засега са по-скоро усилия в правилната посока от гледна точка на стабилизация на управлението.

- Как гледате на поведението на вицепремиера Валери Симеонов? Той изявява ли се като самостоятелен фактор в правителството, можем ли да кажем, че е независим от премиера Бойко Борисов?
- Аз затова казах, че „Обединените патриоти” не са единен политически субект и точно затова често се налага да се коментира поведението на Валери Симеонов или на Красимир Каракачанов, или на Волен Сидеров поотделно. Всъщност при Валери Симеонов имаме много ясно желание за уплътняване с реални действия на мандата, който има като вицепремиер по демографската и икономическата политика. И ако се върнем назад, ще видим, че той успя да реализира някои от своите идеи, разбира се, с определена съпротива и срещу определен тип нагласи. Но по-скоро ми се струва, че се справя с осмислянето на този мандат, който има. Изглежда, че в това отношение се движи относително самостоятелно, в смисъл че сам формулира задачите си и се движи по тях. Не изглежда да има някакъв процес на съгласуване с ВМРО и „Атака”. Но така или иначе получава подкрепа от колегите си в рамките на „Обединените патриоти”, а до голяма степен и от ГЕРБ. Така че за мен по-скоро оценката за усилията му е положителна.

- Доколко ГЕРБ се превърна в траен политически субект в българската десница? Как могат малките десни партии да се завърнат след удара, който получиха, и доколко може да бъде изместен ГЕРБ?
- Аз мисля, че в този си вид тези десни политически субекти няма как да се върнат. Тези месеци показаха много ясно, че тяхното отсъствие от парламента не се усеща. Това, което направи ГЕРБ, вместо силно балансираната си относително центристка позиция, е, че отговаряйки на атаките на БСП, леко се придвижи вдясно, с което всъщност покри голяма част от това говорене, което характеризираше тези малки десни политически формации. Големият проблем в този незавършен преход от антикомунизъм към дясна политика е в това, че след мандата на Обединените демократични сили, след един период на много видимо и много решително управление, не последва развитие на разбирането за това, че десните в България са в състояние да управляват. Това е важно за българските избиратели и доколкото последната композиция на Реформаторския блок като че ли със създаването си не даде усещане за това, че е управленски формат, това окончателно изтощи десните политически формации. Това е голям проблем, защото възможността за завръщане на подобен тип десен модел на политика трябва да премине през доказване на способност за управление. Всъщност, това, което виждаме при ГЕРБ, е, че това е политическа формация, която доказа, че е в състояние да управлява. И това е част от ресурса, с който разполага като доверие и като подкрепа. Десните политически формации много отдавна не са създавали усещането, че са в състояние не само да се държат като опозиция или като подкрепящ партньор в управлението, но и реално да създават управленска алтернатива. Така че извън парламента в момента нямаме ясно структуриран субект, който да изглежда достатъчно достоверно в претенциите си да управлява.

- Вече е време да анализираме и Румен Радев като президент. Той показва много висок рейтинг – с 20% над Бойко Борисов. Виждате ли вероятност в бъдеще Радев да създаде партия, която да отнеме хегемонията на Борисов и на ГЕРБ?
- Това са две различни неща. Първоначално неговият рейтинг се придвижи в посока на обикновения, стандартния в българските условия рейтинг на президента. Това в началото изглеждаше като администрация, по-близко до мандата на г-н Първанов, отколкото до г-н Плевнелиев. В това отношение обаче поведението на самия президент показва, че той има желанието пряко да формира център на власт и амбиции пряко да се намеси в политическия живот, което означава, че неговият рейтинг най-вероятно ще тръгне надолу, защото това видяхме в мандата на президента Плевнелиев. Когато един президент се държи като относително отстранена от прекия политически дебат фигура, той се ползва с висока подкрепа. Всяко приближаване към конкретната политика отнема от доверието към президентската фигура. Освен всичко останало изглежда, че има амбиции около президента да бъде създаден политически субект – поне това беше информация, която се появи, но след това нямаше развитие. Ясно е, че има групи от интереси, които ще се опитат да капитализират подкрепата за президента Радев, встрани от БСП. Така че, ако възникне подобен политически субект, това ще се случи или в края на годината, или в началото на следващата година. Но ако подобен политически субект възникне, той ще се опита да се вмести между ГЕРБ и БСП. Ще се опита да привлече по-младата, по-активна и по-реактивна част от избирателите на БСП и да създаде някаква представа за управленска алтернатива. В същото време, разбира се, подобен сценарий носи висок риск по отношение на самата президентска администрация, защото подобен процес би могъл сериозно да подложи на изпитание самия президент. Така че имаме тези шест месеца от встъпването му в длъжност, имаме една доста активна позиция, която едновременно с това се оказва доста видимо ориентирана към опит за пряка намеса в политическия живот на страната – нещо, което не влиза в правомощията на президента и нещо, което със сигурност се разминава с предизборното послание за национално единство, за обединение и т.н. Точно обратното – виждаме един много ясно изразен политически профил в поведението на президента. Така че това са двете големи групи от рискове, свързани с президентската администрация.

- Т.е. евентуална такава формация би имала центристки профил – така ли да разбираме?
- По-скоро ще се опита да се позиционира в ролята на някакво европейско ляво, модерно ляво, антиглобалистко ляво, но не център. По-скоро ще търси възможност за позициониране вляво. Поне това са първите сигнали, които някак ясно бяха артикулирани в публичното пространство. Част от решенията и от действията на президента като че ли показват, че той принадлежи в много по-голяма степен на лявото политическо пространство. Така че не очаквам центристки профил на една нова политическа формация.