Българин е част от екип, правещ опити с изкуствени човешки сърца

Български професор, който работи в Шотландия е част от екип, който прави опити с изкуственичовешки сърца, предаде БГНЕС. Проф. Николай Желев живее и работи в Шотландия от 30 години.

Някогашният възпитаник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ днес е директор на Центъра по медицински биотехнологии в град Дънди, Шотландия. Работата на неговия център е в областта на раковите изследвания и стволовите клетки.

„Напоследък има бурно развитие в тази област. Сега имаме възможност да препрограмираме клетки, както препрограмираме компютри, да накараме една клетка да изпълнява други функции. Това е особено важно за такива клетки, които не могат да се делят като кардиомиоцитите-клетките, които изграждат нашето сърце“, обясни проф. Николай Желев.

Той посочи, че се раждаме с малки сърца с определен брой клетки и сърцето ни нараства благодарение на нарастването на обема на отделните клетки. Проблемът е, че то регенерира много трудно.

„Ако някой разбие някои от вашите сърдечни клетки, вие оставате с толкова клетки по-малко и се нуждаете от трансплантация. Ние намерихме начин да препрограмираме кожни клетки в сърдечно-съдови клетки и да изграждаме изкуствени сърца. Сега ги използваме за опити, но в бъдеще се очаква те да бъдат използвани и за трансплантации. Това зависи от развитието на тези технологии, което е много бързо“, заяви проф. Желев. `

Той сподели, че неща, които като млад е смятал, че никога няма да се случат, се случили много бързо, като например сканирането на човешкия геном, което никой не очаквал, че ще стане толкова бързо и толкова евтино.

"Първото сканиране беше 2004 г. и струваше милиарди паунд-а, а сега сканираме геноми за половин ден на стойност от 1000 долара. Това вече може да се използва като диагностика и революционира медицината и науката с огромно приложение в диагностиката и клиничната практика“, обясни директорът на Центъра по медицински биотехнологии.

Ракът е едно сложно заболяване, тъй като не е причинено от външни биологични причинители, а вследствие на мутация на нашите собствени клетки, която ги кара да се делят без контрол, да метастазират, което води до гибелта на организма.

Ракът е над 300 заболявания-различни комбинации от мутации водят до различни видове рак в различни тъкани и органи. Борбата срещу такива вътрешни врагове е много трудна, подчерта професорът. Разликата между нормалната и раковата клетка много често е една, две мутации, стана ясно от думите ми.

„Трудно е да се намери лекарство, което да запази нормалните клетки и да убие само раковите. Лесно е да се убият раковите клетки, въпросът е как да запазим нормално-делящите се клетки. Благодарение на геномните технологии вече имаме подробна картина каква точно е „сгрешено“ в генома на раковите клетки и можем по един рационален начин да използваме лекарства, които да причинят смъртта единствено на раковите клетки, а не на нормалните. Това не беше възможно преди пет години, защото не знаехме точните молекулярни причини. Без да знаеш молекулярния механизъм на едно заболяване на можеш да разработваш рационално лекарствено вещество, а се разчиташе на случаен ефект-да се сканират безброй много вещества или случайно да попаднем на това щастливо вещество или комбинация от вещества“, посочи проф. Николай Желев.

Вече, обаче се диференцира подход към определен вид рак или определен човек или т.нар. персонализирана медицина. „Защото ние всички сме различни, имаме различен геном, реагираме по различен начин на едни и същи лекарства. Много е важно да се определи видът рак, геномът, който се третира с лекарства, защото при един и същи рак двама различни пациенти биха реагирали различно на едно и също лекарство. В България също вече има на няколко места такива скенери-в БАН, Медицинският университет. Тези технологии ще навлязат много бързо. Това, което смятахме, че е научна фантастика преди пет години, вече е реалност. На цената от 1000 долара сканирането е достъпно за диагностика“, заяви проф. Желев. Той е категоричен, че преди пет години не било възможно да се мисли за дизайн на човешки сърца, тъй като за съжаление нашият организъм не е перфектен в това отношение.

„Който го е реализирал не е искал да живеем прекалено дълго. Даже един червей или гущер може да регенерира по-лесно, докато нашите вътрешни органи при повреда регенерират много по-трудно, особено сърцата. Но, сега може да произвеждаме „резервни части“, резервни органи за специфичен човек. По този начин се отхвърлят проблеми с отхвърлянето, несъвместимостта“, каза още проф. Николай Желев. Той е участник в Световния конгрес по биооткрития 2017, който се провежда от днес до 19 юли в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.