10-годишна давност за задълженията на гражданите към банките – абсолютно справедливо и адекватно е

Автор: Лъчезар Лисицов (снимка: Авторът)



Миналата седмица парламентът одобри на първо четене четири законопроекта за промени в Гражданския процесуален кодекс. Те регламентират облекчения за длъжниците и ограничения за банките и частните съдебни изпълнители (ЧСИ). Мерките предизвикват известни опасения, а дискусиите преди окончателното гласуване на текстовете предстоят. Разговаряме по темата с бургаския депутат от „Обединени патриоти” - юриста Христиан Митев, който е сред вносителите на поправките.

- Г-н Митев, няма ли доста популизъм в приетите на първо четене законопроекти, облекчаващи нередовните длъжници?
- Не мисля, че законопроектите облекчават нередовните длъжници. Не смятам и че става въпрос за популизъм. По-скоро се прави опит да се търсят в максимална степен решения, които възникнаха през десетгодишното прилагане на изпълнителното производство по сега действащия Граждански процесуален кодекс, така че да имаме баланс между правата на кредитора и правата на длъжника в изпълнителния процес. В момента везните са наклонени в посока на засилване защитата на кредитора. В никакъв случай не трябва да залитаме в посока да обвиняваме кредиторите или длъжниците за това, че едните или другите са злоупотребяващи с права и да ги демонизираме. Винаги трябва да мислим, когато правим промени в изпълнителното производство, да има баланс между техните права и задължения.

- Какво цели законопроектът на „Обединените патриоти”?
- Специално в сферата на изпълнителното производство той цели засилване на възможността за контрол върху действията на частния съдебен изпълнител с внасянето на възможностите за оспорване на голяма част от актовете и действията, които той извършва в изпълнителния процес. Така например ние предвиждаме възможност за длъжника, когато се извършва публична продан на неговото имущество, на първо място той да поиска от частния съдебен изпълнител (който пък ще бъде длъжен, когато става въпрос за имущество на стойност над 5000 лева) да назначи вещо лице, което да извърши оценка на имуществото. И ако той не е съгласен с тази оценка, ще може да иска от ЧСИ извършването на нова оценка от друго вещо лице. Ако ЧСИ откаже извършването на тази нова оценка, длъжникът ще може да оспорва този отказ пред съд, който дава доста голяма доза гаранция за това, че длъжникът ще може да си защити по този начин правата в изпълнителния процес. Няма да се стига до оценка на вещите, много под тяхната пазарна себестойност и оценката ще се извършва не както досега – от частния съдебен изпълнител, който не разполага със специални знания и умения за определяне на оценка на даден вид вещи, а ще се извършва от вещо лице – оценител, който ще разполага с тези специални знания и ще може да даде оценка, която е обективна и максимално адекватна съобразно пазарната цена на съответната вещ.

- Кой ще определя вещото лице?
- Определя се от частния съдебен изпълнител. Но така гарантираме много по-голяма степен на експертиза при извършването на оценката на имуществото на длъжника. В момента това не е факт. Сега не се назначават оценители, а ЧСИ-то само извършва оценката на вещите. И тази оценка няма как да бъде оспорвана. Пак повтарям, че промените, които предлагаме, касаят вещи на стойност над 5000 лева. На следващо място е важно да споменем, че ние предвиждаме също и отпадане на банките като един от субектите, които могат да искат издаване на заповед за незабавно изпълнение. С нея на практика съдът издава изпълнителен лист без участие в това производство на длъжника. Длъжникът направо научава, че срещу него е издаден изпълнителен лист след връчването му от ЧСИ. Смятаме, че банките не бива да имат тази привилегия, както я нямат останалите частно-правни субекти. Примерно не по-малко важна е дейността на застрахователните дружества, но те нямат тази привилегия, каквато имат банките към този момент. Ние смятаме, че такава привилегия би трябвало да остане само за държавата и общините, които все пак са защитаващи обществения интерес органи на държавната и съответно местната власт. Едно от основните достойнства на нашия законопроект е регламентирането на абсолютна 10-годишна погасителна давност независимо от спирането и прекъсването на давността на задълженията на физически лица, без значение дали те са обезпечени или необезпечени. Изключение от позоваването на тази 10-годишна абсолютна давност допускаме само по отношение на вземания и съответно задължения за непозволено увреждане, задължения за изплащане на заплати и обезщетения по трудови правоотношения.

- Тази 10-годишна давност е доста спорна. Ако примерно аз Ви дължа пари, това означава ли, че след 10 години това задължение ще отпадне?
- Това означава следното – вие ми дължите примерно пари (тук изключвам търговските дружества и едноличните търговци, говорим за физически лица). Вие ако ми дължите пари и аз не съм си ги потърсил в рамките на тези 10 години, а и да съм ги потърсил, по някаква причина не съм успял да ги събера от вас, след тези 10 години вие може да се позовете пред съд, да направите едно възражение, че давността е изтекла. Съдът трябва да го обяви, тъй като при нас давността не се прилага служебно – тя трябва да бъде обявена от съда в рамките на съдебно производство. И в този случай ще бъде заличено това задължение, което имате и за което са изтекли 10 години от възникването му.

- Т.е. това важи и за случаи „физическо лице – физическо лице”?
- Да.

- Това е много несправедливо! Как така?
- Защо смятате, че е несправедливо? Забележете, че вие имате 10 години. Ако за 10 години един кредитор може да си събере задължението, мислите ли, че няма да направи никакви стъпки и няма да поиска заповед за изпълнение? Ами ако за този дълг е издаден запис на заповед, както би направил всеки, ако тръгне да ви дава голяма сума пари, нали ще може да си извади заповед за незабавно изпълнение и незабавно да започне изпълнение върху вашата заплата, примерно, като поиска да бъде наложен запор върху нея! Вижте, говорим за случаи, в които или съответното лице няма имущество, върху което да се изпълнява; или кредиторът бездейства и не предприема никакви действия  по събирането на задълженията.

- Но Вие казвате, че дори и (кредиторът) да действа, след 10 години давността пак изтича.
- Казвам, че дори и да действа, след изтичането на 10 години се погасява това задължение, тъй като по една или друга причина – било защото няма имущество, било защото няма какво да вземете от този човек съответно - би следвало да не го превръщате във вечен длъжник. Има много такива случаи, в които и деца, и внуци плащат задълженията на своите наследодатели – много след 10-те години.

- А това важи ли и за банките – ако примерно моето задължение е към банка?
- Да, ако вие не сте юридическо лице, според нашето предложение това важи включително и за банки, тъй като ние включваме и обезпечените, и необезпечените вземания. По принцип при един кредитор, независимо дали е банка или търговско дружество, имайте предвид, че след определен период част от тези задължения се отписват от активите на това дружество като несъбираеми вземания и оттам нататък той не ги търси. Той се дезинтересира и не се стреми по никакъв начин да си събере тези вземания. Не забравяйте и че за банките в момента има достатъчно добра привилегия, за която говорихме, в чл. 417. И ако нашето предложение не бъде подкрепено, тя ще продължи да съществува и банките ще могат по един много ускорен път да си събират вземанията. Не забравяйте и нещо друго – ние имаме абсолютна давност за задълженията към държавата. Ако вие в 10-годишен срок не си платите данъците или осигурителните вноски, които дължите към Националната агенция за приходите или към съответната дирекция „Местни данъци и такси” към община „Х”, вашето задължение към държавата и общината се погасява. Защо да има различен режим за частно-правните задължения? Извинявайте, ама помислете и за нещо друго – ние имаме абсолютна погасителна давност и за престъпленията. В наказателното право при изтичането на един определен период не се възбужда наказателно преследване. Ако има възбудено преследване, то се прекратява и лицето не се наказва. Единствено в гражданското право няма такава давност, а забележете, че в случая не говорим за престъпление или за административно нарушение, а за задължения между частно-правни субекти. Смятам, че е абсолютно справедливо, правомерно и адекватно прилагането на такава мярка.

- А какво мислите за предложението на ГЕРБ?
- То се отнася основно до необезпечените вземания. За обезпечените вземания колегите от ГЕРБ не предвиждат такава абсолютна погасителна давност. Така че най-вероятно между първо и второ четене ще има дискусии кое е най-удачното предложение и ще видим кое ще бъде възприето. Разбира се, аз държа на нашето, тъй като то ще премахне окончателно тази фигура на вечния длъжник, без значение дали говорим за обезпечени или необезпечени вземания. Да, с тяхното предложение най-вероятно няма да се засегнат вземанията на банки – това, което ви интересуваше. Това е така, защото повечето вземания на банките са обезпечени – било с ипотека, било със залог.

- Защо вашият законопроект не обхваща и търговските дружества, а само физическите лица?
- И нашият законопроект, и този на ГЕРБ не се отнасят за търговските дружества, а основно за физическите лица. Изключваме даже и едноличните търговци. Идеята тук е да защитим така наречения обикновен средностатистически гражданин  на Република България. Всеки един търговец и търговско дружество са поели съответния търговски риск да извършват своята търговска дейност и съответно те не би следвало да се ползват от режима на тази 10-годишна абсолютна погасителна давност. Нещо повече – Законът за задълженията и договорите е закон, който урежда гражданско-правните сделки между частно-правни субекти, които не са търговци. Сделките, които се извършват с участието на търговци, се уреждат в търговския закон. Така че тук те нямат място.