Успешно ли се интегрираха циганите по време на тоталитарния режим – мнението на ромски посредници

Автор: Лъчезар Лисицов (снимка: Авторът)



По време на комунизма ромите бяха добре интегрирани – нерядко такова мнение може да се чуе в публичното пространство. Дали обаче това е реалност или е поредният мит за соцсистемата. „Флагман” потърси мнението на ромски посредници, които в понеделник дадоха пресконференция в БТА-София по повод напрежението в Асеновград от последните седмици.

Попитахме дали примерът за позитивна интеграция при тоталитарния режим е мит и дали може моделът оттогава да се приложи днес.
Деян Колев от Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе” отговори следното: „Твърдението, че по време на тоталитарния режим ромите бяха много добре интегрирани и нещата като проблеми са станали през 90-те години за съжаление в голяма степен е невярно. Разбира се, в него има определени истини, но то е в голяма степен невярно.”

Според Колев интеграцията тогава била дотолкова, че циганите са имали работа, за което и днес е налице носталгия. Това обаче не е било удачно решение, защото ромите са заемали приоритетно длъжности, за които не е била нужна квалификация.

„И ако в ромска общност отидете днес, там има една голяма носталгия по времето на социализма. Тогава, когато сме ходили по махалите да записваме ромски легенди и приказки, винаги първия един час е разговор колко хубаво е било едно време. Хората имат такъв спомен заради това, че са имали заетост. Но това беше заетост на най-ниските нива. Ромите бяха заети като неквалифицирани работници. Образователното ниво на ромската общност продължи да бъде значително по-ниско от това на етническите българи и след промените. Когато големите предприятия бяха затворени, ТКЗС-тата - разформировани, ромите бяха първите, които останаха без работа. По-ниският им образователен ценз допълнително допринесе за това.”

По думите на Деян Колев - тоталитарният режим не е успял в ромската интеграция, макар че са се случили и добри неща.
Той припомни, че през 80-те години, по време на „възродителния процес”, на турците и ромите е било забранено да говорят на своите езици. На ромски сватби дори се слушала насила само българска музика. 
„Знаем, интеграцията в никакъв случай не е асимилация и ние като представители на ромската общност настояваме на това, че интеграцията трябва да е свързана с обновяването на ромската културна идентичност като част от българската национална култура, но не с асимилация. Така че не мисля, че панацеята беше в тоталитарния режим.”

Второто мнение е на Асен Колев, който бе представен като един от първите доктори по философия от ромски произход у нас. Д-р Колев е роден и живее в размирния Асеновград.
Той обясни следното: „Разликата между 89-а година и сега е това, че преди 89-а година ромите по естествен начин общуваха с останалите български граждани – както в трудовия колектив, така и в системата на образованието, което е много съществен момент. За разлика от тогава по странен начин или по естествен начин започнаха да се обособяват училищата. Така например в Асеновград училище „Вапцаров” беше смесено и резултатите за ромската общност бяха коренно различни. Започнаха да се изтеглят българските деца, след това се изтеглиха турските деца и в момента обособеното училище дава съвсем друго качество на ромските деца.”

Асен Колев смята, че основен проблем сега е, че българите и циганите са спрели да общуват по естествен и нормален начин. Докато навремето са празнували заедно различни поводи като рождени дни и сватби.
„С това искам да кажа, че е необходимо да се търсят културни, спортни и други възможности, за да може нашите деца по естествен начин да общуват и да си изграждат нормални отношения”, заключи философът.

Старозагорецът Ганчо Илиев от сдружението „Свят без граници” като че ли бе най-критичен: „Не знам за какъв позитивен модел говорим, но позитивността на този модел определено дава своите негативни плодове сега. Доктор Колев каза – създаването на т. нар. сегрегирани образователни институции дава своя негативен резултат точно сега и негативният плод го берем в момента. И аз многократно съм го казвал и пак заставам зад думите си – няма нищо по вредно в момента от това да има образователна институция вътре в махалата. Това е съвременният геноцид спрямо ромската общност, който може да съществува в 21-и век.”

И тримата представители на ромите не посочиха какво от онази система би могло да се приложи днес.

На пресконференцията те увериха, че са успели да спрат големи цигански контрапротести по повод митингите срещу ромите и така са предотвратили ескалация на напрежението.

Според тях, в обществото не бива да се насажда внушението, че междуличностни криминални случаи се дължат на етнически конфликт. Тримата предупредиха, че ако продължава да се толерира омраза към ромската общност, в един момент положението ще излезе извън контрол въпреки техните усилия.