Недопустимо е съдиите да се занимават с дейност, присъща за администрация, нужни са промени

Автор: Иван КОЛЕВ

Боряна Димитрова е с над 19-годишен юридически опит. В момента е втори  мандат административен ръководител на най-голямото съдилище в региона – Бургаския окръжен съд. В годините тя се доказа като отличен административен ръководител-визионер.  По инициатива на Боряна Димитрова в Бургас пилотно бяха въведени електронните услуги в правосъдието, приеха се мерки за публичността и оптимизацията на работата на магистратите.

Концепцията, която представи Боряна Димитрова в началото на втория си мандат начело на БОС, силно впечатли целия състав на ВСС. Съдебните кадровици бяха категорични, че толкова подготвен кандидат не са имали през този мандат.

На този фон изглеждаше логично Боряна Димитрова да се кандидатира и за член на съдийската колегия във ВСС от професионалната квота. Номинацията й бе издигната от над 60 магистрати от Бургас.

На изслушването в събота Боряна Димитрова бе безупречна – ВИЖ ТУК и впечатли с концепцията и визията си за развитие на съдебната система. Флагман.бг разговаря с Боряна Димитрова в навечерието на избора.

-Г-жо Димитрова, какъв е основният акцент във вашата концепция и какво искате да чуят магистратите? 

- Бих започнала с разбирането си за ролята и функцията на ВСС, развито в концепцията, която съм представила-ВСС е създаден като автономен орган, с възможност да развива собствен капацитет, методи на работа, планове и цели. Съществува, за да обслужва съдиите и съдилищата, а не обратното! Съществува, за да обединява и мотивира съдиите, а не обратното! Както и да пази достойнството на магистрата, а не обратното! Смятам, че сред тежките задачи пред следващия ВСС ще бъде реабилитацията на професионалното достойнство на българския съдия. В случай, че ми бъде гласувано доверие,  посочих в събота част от практическите стъпки в следните области, за които бих работила. На първо място, с настояване към законодателната власт - за опростяване на процедурите (ВИЖ ТУК). Въвеждане на алтернатива на краткото писмено решение и произнасяне на решенията по някои видове дела в съдебна зала веднага. Бих предложила преосмисляне на някои съдебни производства в ГПК, например заповедното, което считам, че или следва да бъде изведено от съдилищата и да бъде възложено на държавни съдебни изпълнители например, или без- законодателна необходимост, да се организират специализирани служби в съдилищата, чието ядро да са съдебните помощници и служители с юридическо образование, които да подготвят освен проекторазпореждания и проектозаповеди по това производство, но и да извършват веща размяна на съдебните книжа.

-Тези мерки ще облекчат ли административната работа на магистратите?

-Значително! Както знаете българският съдия е затрупан с администриране по делата. 50% от ежедневните ни доклади са свързани с работа по фазата на съобщаване и призоваване в процеса, която дейност може да се върши вещо и от подпомагащ персонал, както е в Австрия и Германия, например, а съдията да се съсредоточи върху същинската част от процеса и качественото, и бързо писане на съдебни актове.  Време е също така да се приемат измененията в наказателните закони, както във връзка с разтоварване на НПК от формализъм, така и да се актуализират състави на престъпления по Наказателния кодекс. Може би е време да се помисли и за въвеждането на нови процесуални  норми в Гражданско-процесуалния кодекс. Давам пример - аудиозаписите в съдебните заседания, преобразуването на говорната в писмена реч, въвеждането на конферентната връзка за разпит на вещи лица, с което бихме преодолели дефицита на вещи лица в съответния регион. Разбира се всичко това е свързано с бързина на процесите и спестяване на ресурс, както за съдилищата, така и за гражданите.

С настояване към законодателя може да се постави на дневен ред и преосмислянето на нормата за командироване на съдии, защото с последната редакция на Закона за съдебната власт (ЗСВ) се прие командироване не на свободен щат, а на зает, при който съдията е възпрепятстван да изпълнява длъжността си. Това лишава от смисъл командироването, защото при неефективната кадрова политика и съществуващите свободни щатове, липсата на възможност за командироване възпрепятства работата.

-Каква е визията Ви и как може да се разреши този казус?

-Може би е по-подходящо старото положение – да се командироват съдии и при свободни щатове, когато има необходимост.

-Но противниците на тази практика ще кажат, че това е начин командированите съдии да бъдат контролирани от административния ръководител.

-Веднага ще предложа начин за преодоляване, а това е регулярното насрочване на конкурсите. Един или два конкурса в година не са достатъчни. Необходима е промяна на цялата стратегия.Все пак, конкурсите са законният начин за разрешаване на кадровите въпроси. Всичко останало са подпомагащи механизми, които следва да се прилагат краткосрочно- до разрешаване на проблема.Бих предложила, когато се съберат свободни места в определен апелативен район например, да се провежда конкурс. Първоначално ще е необходим по-голям ресурси интензитет, докато се запълнят щатовете йерархично или хоризонтално, но след това процесите ще се регулират. Също така би било възможно централно избраната комисия да провежда конкурсите по региони. Така ще се командирова комисията и може би съдиите от другия край на България ще се замислят, дали да дойдат на конкурс и да работят в Бургас.

-Добра идея, защото досега съдиите кандидатстваха за всички позиции в цялата страна..

-Точно така, поради липса на достатъчно възможности за кариерно израстване по региони.Но ако, например, кандидатът е от София или Видин, като веднага казвам, че нямам нищо против колеги от други райони да работят при нас,  когато спечели конкурса тук, на следващия ден още иска да бъде командирован в София например или близък до местоживеенето му регион. Разбирам, защото не може да си смени целия живот, но тогава практически няма ефект от конкурса.

-В концепцията сте заложили на промяна на модела за формиране на възнагражденията. Бихте ли разкрили малко повече подробности?

-В момента в ЗСВ съществува норма, според която възнагражденията на магистратите се определят от Пленума на ВСС. Защо да не се помисли за модела – заплата според опита, а не по длъжност. Например: заплатата на районен съдия с ранг на апелативен съдия да бъде по-близка до тази на апелативния. Струва ми се, че това е справедливо и оправдано. От една страна е вярно, че делата и в Апелативен, и в Окръжен съд са по-сложни, но пък районните съдии разглеждат над 10 пъти повече дела, при това перспективата им за кариерно развитие е бавна, предвид това ,че се освобождават йерархично малко места, особено в провинцията, а от друга страна- районните магистрати в малките съдилища гледат и наказателни, и граждански дела. Така, когато магистратите от първоинстанционните съдилища достигнат високи рангове, при наличието и на други обективни критерии, би могло да се помисли за повишаване на възнагражденията на място според опита и резултатите.

-Как ще решите проблемът с натовареността на магистратите и доколко е нужна промяна на съдебната карта?

-Привърженик съм на предходната стъпка преди прекрояването на съдебната карта – реорганизация и оптимизация на съдилищата. Защо не съм привърженик на „прекрояването“ сега? Първо не считам, че спестяването на финансов ресурс трябва да бъде основен мотив за прекрояването на съдебна карта. Второ - вярно е, че Висшият съдебен съвет направи редица анализи – по демографския, социални, икономически и др. показатели, но те все още не са достатъчни за прекрояване на 100-годишна съдебна карта. На следващо място, нямам отговор на въпросите защо ще го правим и до какъв резултат ще стигнем. И не на последно място,следва да си дадем сметка, че районните съдилища са скрития ресурс на системата, който може да помогне за разрешаването на въпроса с натовареността чрез промяна на териториалните граници на съдебните райони илипромяна на местната подсъдност. Така съдиите ще бъдат по-равномерно натоварвани и магистратите ще могат по-бързо и качествено да разглеждат делата си.

-Интересна идея е промяна на местната подсъдност. Какво имаме предвид?

-Например исковете относно регресно застрахователно отношение да се предявяват по местонастъпване на застрахователното събитие.

-А как предвиждате да се оптимизира съдебната администрация, създава се впечатление, че щатът е много раздут?

-Освен създаването на специализирани служби в съдилищата, които да разтоварят съдиите от несвойствени дейности, би могло да се помисли и за унифициране на щатните структури по нива по минимално необходим брой на служители от общата и специализирана администрация, което заедно с натовареността ще даде ясната картина кога трябва да се увеличат и кога да намалят бройките в съответното ниво.

Не е лошо да се помисли и за обединяването на административни звена. Например – всеки съд разполага със системни администратори и служители, които извършват статистиката на съдилищата. Това са ангажименти, за  които се отделя много време, включително от председатели и съдии. Ако се направят единни ИТ отдели или статистически отдели към окръжните съдилища или апелативните съдилища, които да обслужват и районните, би било много подходящо и спестило огромен ресурс. Разбира се има нужда от преработване и осъвременяване първо на статистиката. Има необходимост и от адекватни служителски щатове – с повишени изисквания за заемане на длъжността.Недопустимо е съдиите да се занимават с дейност, присъща на администрацията.Необходима е промяна!

Освен всичко останало, може би е време да се създаде и  единна деловодна система за всички съдилища със съответните функционални свързаности. Цялата административна дейност се обслужва електронно, но 90 % от съдилищата работят с една система, а 10 % с две други. Когато се внедряват нови системи, като последната за натовареността например, те не са функционално свързани с деловодната – това е необмислено, защото се работи на части и изисква не малък ресурс и труд. В същото време, електронното обслужване, както и електронните услуги, предлагани от съдилищата, са част от въпроса за оптимизирането им. Би следвало да има единна система, включваща и тази за натовареността с ясни показатели  и за сложността на делата, и всяка следваща стъпка да е надграждаща и да е функционално свързана с останалите.

-След един мандат начело на РС, два в Окръжния съд усещате ли подкрепата на колегите си, за да станете член на ВСС?

-Да, почувствах подкрепата на колегите си.  Но резултатът е непредвидим– един глас, един магистрат! За първи път демократична процедура за избор на членове на ВСС, в която може да участва всеки един магистрат. Използвам момента, за да призова всички колеги да бъдат активни и да гласуват. Убедена съм, че всеки ще го направи по своя воля и съвест.

-Концепцията Ви е впечатляваща и изключително изчерпателна, но изпълнима ли е?

-Разбира се, че е изпълнима. Предложенията ми са изведени от практиката и нуждите ни. Предлагам много промени- някои по-значителни, други изглеждат по-малко значими, но за качеството на правосъдието от съществено значение са и процедурите, и добрата вътрешна организация, и интегрирането на информационните и комуникационни технологии в съдилищата, но не за да сме просто  модерни, а за да сме ефективни. Не друг, а ЕМСС е приела консенсусно, че по отношение на самите процедури, общият знаменател е въвеждането на бързи и прости процедури, които позволяват на съдията строг контрол, а на страните – доверие. Това е своеобразна мярка не само за разтоварване на съдиите, за разумно и навременно правосъдие, за спестяване на ресурси и за подобряване на качеството, но е и сигурна антикорупционна такава и гаранция за доверие. Освен това, ако съдиите поотделно и заедно не сме способни да предложим навременно и ефективно правосъдие, което несъмнено да съответства на закона, но и да задоволява чувството за справедливост на обществото, за последното няма значителна полза от независимостта на съдиите. Вярвам, че системата има достатъчен вътрешен ресурс да се справи с предизвикателствата към нея и да покаже, че е в състояние да взема интелигентни колективни решения.